В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещ: Вероника Денизова

Инфлацията в Обединеното кралство спада до най-ниското си ниво от две години насам

Антоанет Василева, Bloomberg TV Bulgaria, „В развитие“, 15.11.2023 г.

15:18 | 15 ноември 2023
Автор: Антоанет Василева

Инфлацията в Обединеното кралство се понижи до най-ниското си ниво от две години насам, тъй като цените на енергията спаднаха, което донесе облекчение на потребителите и даде възможност на министър-председателя Риши Сунак да обяви победа в изпълнението на обещанието си да намали наполовина ръста на цените. Това коментира Антоанет Василева, Bloomberg TV Bulgaria, в предаването „В развитие“ с водещ Вероника Денизова.

Потребителските цени са нараснали с 4,6% спрямо предходната година през октомври, което е рязък спад спрямо 6,7% през септември и най-бавният темп от 2021 г. насам, съобщиха от Службата за национална статистика.

Данните дават тласък на Сунак преди общите избори, които се очакват догодина, след като той обяви намаляването на инфлацията наполовина през 2023 г. за едно от петте си ключови обещания. Инфлацията, която достигна 10,7% през последното тримесечие на миналата година, сега е най-ниската от 2021 г. насам и се очаква да продължи да намалява.

Забавянето ще засили и очакванията, че Английската централна банка е приключила с повишаването на лихвените проценти, след като за по-малко от две години вдигна основните разходи по заемите от 0,1% на 5,25% в опит да укроти инфлацията.

Паундът се понижи, след като данните показаха, че инфлацията се е забавила повече от очакваното. Той се търгуваше с 0,2% по-слабо на ниво от 1,2469 USD.

В Терминала на Bloomberg друга водеща новина е, че България е на път да започне да събира приходи от нов данък върху вноса и транзита на природен газ по тръбопроводи от Русия - мярка, която предизвика регионален фурор по отношение на енергийната сигурност с наближаването на зимата. Според министъра на финансите Асен Василев правителството очаква да получи първите месечни плащания от таксата през следващите 10 дни.

Данъкът, който е в сила от средата на октомври, има за цел да увеличи приходите и да ограничи възможностите на Русия да финансира войната си в Украйна.

Унгария, която разчита на руски газ, пренасян през България, заяви, че мярката е незаконна и иска Европейският съюз да проведе разследване. Сърбия и Северна Македония също изразиха загриженост.

Руският енергиен гигант „Газпром“ не е съобщил дали възнамерява да плати, което повдига въпроси относно ефективността на мярката.

Да се надяваме, че това ще се случи. Нека не спекулираме.“, каза Василев пред репортери миналата седмица, говорейки за потенциалното плащане от страна на „Газпром“.

Миналата година Русия прекрати доставките на газ за вътрешния пазар на България, след като отказа да плаща за горивото в рубли, които Москва поиска след началото на войната. Въпреки това България остава ключов транзитен маршрут за руския газ в региона.

Българското продължение на газопровода „Турски поток“ под Черно море, което Русия използва, за да заобиколи транзита през Украйна, е почти изцяло заето от „Газпром“ по дългосрочен договор.

Руски газ тече към Югоизточна Европа чрез тръбопровода „Турски поток“ 

Отказът да се плати данъкът, който е в размер на 20 лева на мегаватчас, може да доведе до блокиране или отнемане на активите на компаниите, които не плащат, като се започне от банковите гаранции, заяви Василев миналия месец. Министерството на финансите и операторът на електропреносната мрежа, „Булгартрансгаз“, не отговориха веднага на запитването за коментар.

България, която получаваше почти целия си газ от Русия преди войната в Украйна, сега задоволява една трета от годишното си търсене чрез дългосрочен договор с азербайджанската SOCAR, като получава и втечнен природен газ от терминали в Гърция и Турция. Сърбия работи и по споразумение със SOCAR, както и по нова тръбопроводна връзка с България.

По отношение на японската икономика през лятото тя се върна към обратното развитие, което подчерта крехкото възстановяване на страната и необходимостта от постоянна подкрепа от страна на Японската централна банка и правителството.

През третото тримесечие брутният вътрешен продукт се свива с 2,1% на годишна база главно поради намаляването на бизнес разходите, липсата на възстановяване на потребителските разходи и по-високия внос, съобщи Службата на кабинета в сряда.

Свиването беше много по-дълбоко от оценките на икономистите за спад от 0,4%. След публикуването на данните йената отслабна спрямо долара.

Японската икономика се свива за първи път от една година насам

Резултатите могат да дадат основание на Японската централна банка да отложи всяка промяна на политиката си в посока към нормализиране в условията на продължаваща несигурност, включително слабост на валутата, продължителна инфлация и неясни перспективи в чужбина.

Управителят на Японската централна банка Казуо Уеда заяви, че банката ще запази позицията си, докато не се появят по-ясни признаци, че се засилва благотворният цикъл на заплатите, цените и растежа. Въпреки това той наскоро намекна, че Япония отбелязва напредък към целта за стабилна инфлация от 2%, която е предпоставка за нормализиране на политиката, което подхранва спекулациите за възможна ранна промяна.

Свиването през третото тримесечие се дължи отчасти на намаляването на капиталовите разходи на предприятията с 0,6% след спада от 1% през предходното тримесечие, което показва, че компаниите продължават да ограничават инвестициите си на фона на повишаването на цените, въпреки нарастващата необходимост от цифровизация за справяне с недостига на работна ръка.

Частното потребление също не успя да нарасне, като се противопостави на прогнозите на анализаторите за увеличение от 0,3%. Реалните разходи бяха най-слабите от последното тримесечие на 2011 г. насам, което подчертава факта, че при намаляващо и застаряващо население е трудно да се постигне дългосрочен растеж. От 2011 г. насам броят на хората в Япония е намалял с повече от 2%.

Продължаващата инфлация, отчасти подхранвана от слабата йена, в съчетание с бавния ръст на заплатите, също може да доведе до риск от допълнително охлаждане на потребителското доверие в бъдеще. В понеделник японската валута достигна 151,91 спрямо долара, което е най-ниското ѝ ниво от октомври миналата година, когато правителството се намеси на пазара, за да подкрепи йената.

Според прогнозите на Международния валутен фонд до края на годината слабата валута вече ще доведе до спад на японската икономика до четвъртото място в света след САЩ, Китай и Германия в доларово изражение.

Повече от водещите теми в Терминала на Bloomberg гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.