Може да има малки стъпки, особено за подобряване на комуникацията между Китай и Запада, но като цяло тенденцията е за продължаващо противопоставяне. Много е важно отговорът на Запада да е решаващ, както по отношение на войната на Русия срещу Украйна, така и във войната в Близкия изток, за да разберат тези авторитарни държави, че войната няма да доведе до желания ефект. Това каза Румена Филипова, председател и съосновател на Института за глобални анализи, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Веселина Спасова.

"Цялостните тенденции в международен план показват, че през 90-те години на 20 век и през първото десетилетие на 21 век се смяташе, че войните са отживелица. Но сега вече виждаме, че държавите, автокрациите, които искат да създадат предизвикателства, да променят международния либерален ред, използват войната като основен инструмент в международните отношения".

Това първо започна от Русия в Украйна, а сега се наблюдава и при "Хамас" в терористичните атаки, допълни Филипова. "Разпалването на конфликти се използва за отвличане на внимание и опит за промяна. Създават се предизвикателства на международния либерален ред".

Има много сероизно глобално противопоставяне между автокрациите и демокрациите. Освен това в глобален план Русия и Китай подклаждат дезинформацията, която е антиизраелска и антиамериканска.

Състезанието между Китай и САЩ ще продължи по редица идейни и геополитически въпроси, но е интересно да се видят и вътрешнополитическите и вътрешноикономическите процеси в Китай и как те ще повлияят на поведението на Пекин в международен план, каза Филипова. Най-важният фактор тук е спадът в икономическото развитие на Китай. Причина за това са задлъжнялостта, проблемите с демографията, но и сериозните атаки срещу иновативни бизнеси. 

Във външен план има много сериозни съмнения, че мощта на Китай ще се увеличава, именно като функция на икономическото развитие на страната. От тук нататък ще видим как китайските лидери ще отговорят на занижените очаквания, както в международен, така и във вътрешен план. Предстои да видим на къде ще поемат. От една страна Китай може да стане по-сговорчив, защото цялото противоборство със Запада има изключително негативно отражение върху икономическото развитие, но в същото време мисля, че може да има и противоположната реакция, а именно Китай да стане още по-агресивен и да заеме позиция на самозащита. 

Доверието към Китай като икономически партньор напоследък също претърпява сериозни трансфоормации, като това се вижда особено ясно в Централна и Източна Европа, където тече процес на спад на доверието, каза още Румена Филипова. "Желанието за инвестиции от страна на Китай в региона намалява, защото голяма част от тях не се реализираха, но в същото време тези инвестиции могат да се окачествят като корозионен капитал, защото често пъти те водят до негативни последици за икотомиката и фалити на предприятията, в които има инвестиран китайски капитал". 

"Важно е как Европа и ЕС ще заформи своята позиция по отношение на икономическото сътрудничестов с Китай, тъй като в много дълъг период от време виждахме нерешителност и нежелание да се изгради твърда позиция спрямо страната, именно поради зависимостите. Ние сега виждаме и други противоположни тенденции".

Европа вижда, че идеологическото противоборство е много важно и не е нещо, което може лесно да бъде избегнато. Но от друга страна виждаме, че имаме икономическо противоборство в много традиционни сектори, които са важни за няколко европейски държави, включително производство на електромобили и производство на зелена енергия, добави Филипова. "Китай заема все повече позиции в сектори, които са изключително важни за Европа и това означава и че ЕС трябва да вземе една по-ефективна и обща позиция, за да запази позициите си, особено по оношение на възобновяемата енергия". 

Какви са нагласите в българското общество според проведеното от Института за глобални анализи проучване? 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате  тук.