Естествената девалвация на руската рубла от една страна има за цел да стимулира износа от Русия и съответно да продължи да оскъпява вноса – естествена система за адаптация на руската икономика към новата реалност. Това коментира Руслан Стефанов, програмен директор на Център за изследване на демокрацията, в предаването „В развитие“ с водещ Веселина Спасова.

Миналата седмица руската рубла се срина като премина символичния праг от 100 рубли за долар. Последва стабилизиране, което дойде след като Централната банка вдигна лихвения процент с 350 базисни пункта.

Една от причините най-вероятно е че енергийните приходи от нефт и газ съществено са намалели и не може да се покрива дефицитът на твърда валута.

„И Индия, и Китай, които вече търгуват с Русия в ограничен обем в техните национални валути, наситиха своите пазари. Появи се информация, че Китай има доста сериозни резерви нефт и съответно търсенето спада. „

Руската икономика е военновременна икономика, което означава много сериозни държавни разходи – до 10% от БВП на страната, за поддържане на войната в Украйна. Това би трябвало да значи ръст за икономиката, а в случай че не го наблюдаваме това означава, че останала част от икономиката (невоенната), има сериозен срив.

Повишаването на лихвите от страна на Централната банка е по-скоро символен акт, който да покаже, че Русия действително изпитва затруднение, съответно търси пазарни начини да разреши тези затруднения.

Заради свиването на икономиката, все повече олигарси ще търсят начин как да се откачат от Кремъл. Това ще породи едно все по-нарастващо политическо напрежение около руския президент Путин.

Повече за ефекта от санкциите в бъдещето на руската икономика може да видите във видеото.

Всички гости в предаването „ В развитие“ може да гледате тук.

Още по темата

Руснаците имат по-важни неща, за които да се тревожат, от срива на рублата

Русия задвижи проекта за цифрова рубла, тъй като войната притиска икономиката