Обединението на опозиционните сили, икономическите проблеми, последиците от земетресението в началото на годината са основните фактори, които попречиха на президента Реджеп Тайип Ердоган да спечели нов мандат начело на Турция на изборите в неделя. Кандидатът на опозицията Кемал Кълъчдароглу спечели в столицата и големите градове с тяхното по-прогресивно население и кюрдските райони, но религиозни, политически и етнически фактори правят трудно прогнозирането на изхода от балотажа между него и Ердоган след две седмици. Това коментира Христо Панчугов, политолог и преподавател в НБУ, в ефира на предаването "В развитие" с водеща Вероника Денизова.

"Ердоган успя да навакса преднината на Кълъчдароглу, стъпвайки на две неща - обвинението, че опозицията обслужва външнополитически интереси, което показва и разминаването между двамата кандидати по отношение на НАТО и по темата за присъединяване към ЕС, и семейните ценности."

Извън тези теми стоят инфлацията, корупцията и модернизацията на Турция чрез процеса на присъединяване към ЕС, за която говори Кълъчдароглу, каза Панчугов.

"Изходът на балотажа зависи от доколко мобилизиран е бил вотът за Ердоган сега и доколко другите опозиционни кандидати и техните гласоподаватели биха подкрепили безрезервно Кълъчдароглу."

Не може да се очакват фундаментални промени във външната политика на Турция след балотажа, без значение кой ще е победителят, но със заявената си позиция за по-добри отношения с ЕС на Кълъчдароглу ще се гледа с по-голяма доза доверие, смята Панчугов. Вероятно е да има преосмисляне на позицията на Турция в НАТО към по-голяма предвидимост и по-голяма интеграция в общата система за сигурност, но това ще бъде направено с оглед турския национален интерес, добави той. При промяна на президента може да има и умерена промяна в отношението към Русия.

"Основната линия на турската външна политика поне от 1992 г., когато е създадена Организацията за черноморско икономическо сътрудничество, е тази на внимателния баланс между западните и европейските интереси в този регион и руските и турските интереси тук. Това го наблюдавахме около анексацията на Крим, енергийните проекти, конфликта в Грузия, и сега в Украйна... Този внимателен баланс ще остане, макар и да е може би една идея по-западен."

В коментар за обвиненията на опозицията за намеса на Русия в изборите, Панчугов каза, че не може да се каже доколко основателни са те, но може да се очаква втвърдяване на позицията срещу Москва при загуба на Ердоган на балотажа.

Запитан за политическите процеси в България, Панчугов каза, че публичните заявки за съставяне на правителство са се засилили в последните дни и вероятността за такова се е увеличила.

"Това върви с много условности - какво стои в основата на това управление, дали ще имаме едно наистина публично мнозинство, което би обслужвало обществен дневен ред, или ще видим неясни договорки около частни партийни или задкулисни интереси, коеот би превърнало управлението в политически шантаж? Не вярвах, че Бойко Борисов би се навил да плати цената да управлява заедно с ДПС и БСП - това вече не изглежда толкова сигурно, което прави потенциалът да видим сформирано правителство доста по-голям."

Хоризонтът на такова правителство може да се окаже доста над една година, ако се опита да осъществи заявките за реформа в съдебната система, влизането в Шенген и еврозоната, каза Панчугов.

"Ако видим мимикрия на някакви реформи, общественото недоверие ще се покачи твърде рязко и твърде бързо, за да може то да продължи да съществува дори и една година."

Повече за изборите в Турция и какви са опциите на ПП-ДБ в България може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.