fallback

В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещ: Вероника Денизова

Дългата история на дълговата криза в Африка

Доц. Едуард Маринов, Институт за икономически изследвания при БАН и преподавател в НБУ, "В развитие", 12.04.2023 г.

18:00 | 12 април 2023
Автор: Даниел Николов

Страните от Африка са подложени на невиждан досега финансов натиск, който възпрепятства тяхното икономическо развитие. Голяма част от тях са започнали икономически реформи, но инфлацията при храните и енергията заради войната в Украйна само утежнява проблемите. Това коментира доц. Едуард Маринов, Институт за икономически изследвания при БАН и преподавател в НБУ, в ефира на предаването "В развитие" с водеща Вероника Денизова.

Част от проблемите са заради последствията от пандемията, когато нискодоходните африкански държави се опитаха да пренасочат публични ресурси към спасителни мерки, подкрепа на населението и работните места, и преструктуриране на икономиките. Но малките им бюджети вече бяха насочени към покриването на дългове, коментира Маринов.

"През 90-те години на миналия век в Африка стартира едно много позитивно движение за пазарни реформи, преструктуриране на икономиките, налагане на пазарни принципи, формализиране на финансовите и капиталовите пазари. Това доведе до много повишено доверие от страна на външните партньори и осигуряването на доста средства под формата или на дълг или директна помощ за развитие. Това се засили през първото десетилетие на настоящия век, след което последва глобалната финансова криза. Африканските държави в голямата си част успяха да преминат през кризата доста успешно и през 2015 - 2026 г. имаше прогнози за доста бурно развитие, но тъй като големите кредитори, основно от развития свят, имаха доста проблеми, те започнаха да постявят условия за по-стриктно изпълняване на връщането на задълженията от страна на африканските държави. След това дойде и пандемията".

Наред с войната в Украйна, друг голям проблем за Африка е намалялата в пъти финансова помощ за развитие, на която страните силно разчитат. Ако докъм 2010 г. за повечето от тях тази помощ е била до 10% от БВП, в момента няма държава, в която нивото да надхвърля 2%, каза Маринов. Самата помощ вече не е под формата на директни плащания, не се правят толкова облекчавания на дългове, а е за конкретни проекти в самите държави.

Замбия, Мали, Етиопия изпаднаха в невъзможност да изплащат задълженията по дълговете си по време на пандемията, а други се оказаха с намален кредитен рейтинг, което влоши достъпа до кредитиране. Единственият изход в момента остава мултилатералната външна помощ и Международния валутен фонд.

Международните институции винаги поставят условия, когато предлагат кредитни линии или облекчаване на дългове, напомни Маринов. В Тунис МВФ поиска изсветляване на част от икономиката и либерализация на финансовите и капиталовите пазари, но президентът Сайед, който управлява с декрети, след като разпусна парламента през 2022 г., отговори, че не иска диктити отвън.

"Правителството в Гана не е в дефолт и не отказва да изплаща в дългосрочен план задълженията си, но прие през декември, че няма да прави никакви плащания по външния дълг като временна изключителна мярка за справяне с икономическата криза. Идеята е да се предизвикат кредиторите да седнат на масата за преговори и да предложат малко по-добри условия".

Исканите в случая на Гана реформи от МВФ се припокриват в една част с програмата на правителството, добави Маринов.

Едно от възможните решения на дълговите проблеми в Африка е преориентиране към частни кредитори. Това би било по-скъпо, но чрез публично-частни партньорства или концесии на ресурси могат да се намерят решения, които самите държави да постигат, смята Маринов.

"В исканията на МВФ към всички държави виждаме условия за ефективността на данъчните системи и начина, по който държавите отпускат държавна помощ. От една страна очакваме нискодоходните икономики в Африка да бъдат натискани все повече и техният външен дълг да расте, а от друга страна, очакваме растежът в тях да продължава да е по-висок от този в останалия свят. Предстои да видим как може да се намери баланс".

Как Кот д'Ивоар има вторият най-голям ръст на БВП в света, но е изправена пред дългова криза може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.

fallback
fallback