В световната икономика очевидно имаше уплаха заради войната в Украйна. Имаше повишаване на цените, защото цените в крайна сметка отразяват очакванията, а не онова, което е било инвестирано. Енергийните ресурси, торовете, съответно земеделските култури – всичко поскъпна и един тон пшеница достигна 4,3 пъти по-висока цена през април миналата година спрямо месец по-рано просто, защото хората не знаеха какво да правят, коментира доц. д-р Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", в предаването „В развитие” с водещ Вероника Денизова.

„Но когато отмина първоначалният шок... когато бяха осигурени енергийни доставки, независимо, че бяха на относително по-висока цена и когато руският дял в европейското потребление от 40% спадна на 7%, то в крайна сметка цените започнаха да се успокояват и ще продължат да се успокояват специално на енергийните ресурси”.

По-съществена тежест за покачване на цените в България имаше политиката на българското правителство, отколкото повишаването на енергийните цени, което бе общо за Европа.

„Всичките опити за предоговаряне отново с „Газпром” на доставки, компенсациите, давани на калпак...Освен това имаме политика на минимална работна заплата, увеличаване на пенсии - те изпращат сигнал към всички, които продават нещо, че така или иначе доходите на хората се качват, защо да не вдигнат цените  и те...И така се стигна до почти два пъти по-висока инфлация в България от средната в еврозоната и в Европейския съюз”.

Предстои прилагането на новите санкции и най-вече на ембаргото върху петролни продукти, произведени в Руската федерация. Това засяга донякъде България, както и Унгария, което обяснява до известна степен заплахите от вето от страна на премиера на Унгария, каза Станчев.

За България дерогацията, както и запазването на позициите на „Лукойл” в доставките както за България, така и за Украйна, е нещо много добро. От преработените петролни продукти в рафинерията и най-вече дизел  - около 65-70% отиват за Украйна.

„Ако тези неща ги нямаше, то Украйна би трябвало да спре войната веднага”.

Предстои регулирането на други енергийни ресурси и в частност ядрено гориво.

„В България управлението на АЕЦ „Козлодуй” беше доста мъдро през 2021 г. и миналата година и успя да закупи на относително ниски цени ядрено гориво от „Росатом””, подчерта експертът.

Събеседникът посочи, че възстановяването на Украйна ще бъде доста скъпо и няма как да бъде по-малко от 600 и дори 700 милиарда долара.

От месец март миналата година до момента цялата помощ за Украйна от около 30 държави в света, между които и България, е около 10 млрд. евро на месец и това са всички помощи - от бежанци до въоръжаване. Това е доста малък дял от икономиките на страните, които са най-активно помагащи на Украйна.

„Говорим за около 0,2% от икономиката на Европейския съюз и 0,3% от икономиката на САЩ, тоест увеличаването няколко пъти ще доведе до 1-1,5%, което не е кой знае какъв проблем. Но ще има голям проблем с военните разходи. Паритет между НАТО и Русия има само в ядрените бойни глави, но във всичко останало НАТО има 12 пъти повече военна мощ, отколкото Русия ”, изтъкна Станчев.

Коментирайки защо руската икономика се оказа по-устойчива и не преживя този икономически крах, който прогнозираха икономисти, събеседникът каза, че единият фактор е, че има заместители. Те са донякъде фалшифицирани тогава, когато става дума за технологии и са доставки предимно от Китай и малко от Индия. Освен това независимо, че около 1400 фирми казаха, че напускат, те не могат да напуснат, защото имат ангажименти към клиентите си, посочи Станчев.

„Все пак Русия е и доста голяма страна териториално, но като икономика тя се свива от 2012 година досега и в момента вероятно е около 10 пъти по-малка, отколкото европейската икономика и до края на годината ще се намали още...а ръстът тази година ще бъде около 2%”.

Целия разговор може да видите във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие” гледайте тук.