В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещ: Вероника Денизова

Застрашавайки биоразнообразието в градовете, вредим на собственото си здраве

Атанас Грозданов, главен асистент "Зоология и антропология" в Биологически факултет на СУ, „В развитие”, 10.11.2022

16:10 | 10 ноември 2022
Автор: Зорница Крушарска

България е една от най-богатите държави в Европа по отношение на биоразнообразието. В градската среда също имаме доста видове, които се срещат тук, но колкото повече се застрояват територии и се изчерпат зелените площи, толкова видовете  намаляват. Ако биоразнообразието намалява, това означава, че като цяло условията на средата се влошават, което влияе негативно и на нас, хората. Животните ни показват, изчезвайки,  че в средата се случват притеснителни процеси, които могат да навредят и на нашето собствено здраве и съществуване като цяло. Това каза Атанас Грозданов, главен асистент "Зоология и антропология" в Биологически факултет на СУ,  в рубриката Made in Green на предаването "В развитие" с водещ Роселина Петкова.

Биоразнообразието е много уязвим компонент на околната среда и в последно време със засилващата се урбанизация има големи проблеми във връзка с видовете. Анализите на учените показват, че в световен мащаб много голяма част от видовете намаляват, а вече много от тях са застрашени и от изчезване. Това се отнася и до много от растенията и животните в градската среда.

У нас пример за това са кълвачите, които в миналото са били много чести почти в целия град, а сега са значително по-малко, защото подходящите места за тях постоянно намаляват. Причина за това е, че голяма част от зелените площи променят предназначението си  - превръщат се в застроени зони, в сгради, в паркинги. Така местообитанията на много видове продължава да се свиват.

Има редица дейности, които могат да се извършат, така че този негативен процес да се забави и донякъде да спре. Опазването на големите зелени площи като парковете е много важно, но и в по-малките зелени площи също може да се извършват редица дейности - например да се опазва част от растителността, да не се коси прекалено интензивно тревистата растителност, част от храстите може да се запазят и само дискретно да се подрязват. По този начин се запазват микро-местообитанията на много животни.

Що се отнася до това дали в градска среда вече се срещат видове, които не са типични за урбанизираните зони, събеседникът каза, че в последните години в покрайнините на града, а понякога и по-навътре, все по-често се срещат хищници, като лисицата. В повечето случаи това означава всъщност, че човекът, разширявайки присъствието си и населените места все повече допирайки се до дивите зони около тях, то животните там започват да изследват урбанизираната среда и да търсят ресурси и оцеляване там.

„Всъщност ние се доближаваме до тях, а си мислим, че те се доближават до нас”.

Няма опасност за човека от тези видове. Това се отнася и за влечугите, защото в градските паркове се срещат няколко вида змии, но те са абсолютно безопасни за нас и просто са част от естествената екосистема.

Хората започват да обръщат все повече внимание на тези теми, все повече хора търсят контакт с природата и това води до позитивно отношение към биоразнообразието. Всеки може да направи нещо малко около себе си и около дома си за биоразнообразието, но общият ефект ще е голям, изтъкна събеседникът.

Кои са европейските градове пример за запазване на биоразнообразието?

Вижте целия разговор във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие” гледайте тук.