Цените на електроенергийните пазари са се успокоили на нива около 300 лв. - 350 лв./MWh, но има хаос в очакванията, ако се съди по голямата разлика между спотовите и фючърсните цени, ката тази тенденция се вижда и при природния газ. По-ниските цени на енергийните ресурси се дължат предимно на топлото време и на големите запаси от природен газ, а не на действия от страна на политици и ЕС и регламента за енергийна солидарност. Мерките за ограничаване на маржовете на печалба и на търговците на ток обезсърчават поемането на риск на пазарите. Това каза адв. Николай Кискинов, управляващ партньор "Владимиров Кискинов", в ефира на предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.
 
"Има огромна разлика между спотовите пазарите и фючърсите, които са пазарните очаквания. В затишие пред буря сме и януари отново ще видим цени от 800 лв. - 1000 лв./Mwh за ток, освен ако не стане нещо, което да събори търсенето. Ако януари започне рецесия, която да се отрази на реалното производство, ще имаме спад в търсенето и това ще се отрази веднага на енергийните пазари - ще наблюдаваме цени като в момента или по-ниски. Ако икономиката се запази в сегашния ѝ интензитет, очаквам фючърсите да се потвърдят."

Подобни опасения се виждат и в пазара на двустранни договори в България, където няма участници за предложенията на ТЕЦ "Марица Изток" 2, добави Кискинов.

Цените на борсата за електроенергия в Унгария варират около 150-180 евро/MWh, а фючърсите за Q1 - на 442 евро/MWh.

Цените на природния газ се сринаха, като е стигала до 20-30 евро, но и тук фючърсите продължават да държат по-високо ниво на 140-150 евро.

"Времето е меко, има излишъци на природен газ в Европа - около континента обикалят танкери, които не разтоварват, защото цената не е добра... Количествата от Руската федерация вече не се отчитат от пазарите, освен от "Турски поток", който ако спре, ще предизвика регионална, но не и европейска ситуация."

Цените за Q1 може да са около 140-150 евро, а на "Булгаргаз" около 140-150 лева, прогнозира Кискинов.

"Булгаргаз" все повече се доближава до спотовите пазари, но заради азерския газ успява да потисне цената надолу."   

Цените на вредните емисии се държат на нива 68 евро - 78 евро, което е необяснимо при очакванията за рецесия и поевтиняването на енергийните ресурси.

Общата идея на ЕС е да се облагат приходите на производителите на ток над определен предел, като средствата отиват във фондове за подпомагане на индустрията и домакинствата. В България се избра подход тези целеви вноски да са разликата между приходите по свободно договорени цени, намалени с определения таван на приходите за различните производители, обясни Кискинов, и добави, че ще се облагат и търговците на електрическа енергия с таван на печалба 5% при сделки с други търговци и 15% при сделки с крайни клиенти.

Справките ще се подават от самите търговци, но не за месец, както правят производителите, а за периода 1 декември 2022 г. до 30 юни 2023 г., така че средствата от тях ще бъдат прибрани след изтичането на обявения за временен регламент на ЕС и няма как да подпомогнат индустрията и бита през зимата, обясни Кискинов.

"Тези мерки не са насочени да се подпомага механизма за компенсации, а за да се ограничават цените на пазара. Те демотивират участниците да поемат рискове и да играят на пазарите, защото маржът (на печалба) не може да надвишава 5% или 15%... Рисковете се виждат - няма участници в търговете на "Марица Изток 2". Това се отразява изключително зле на енергийните пазари."

Има риск мерките да бъдат отменени от съда, защото са приети с постановление на Министерски съвет, а не със закон, добави Кискинов.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.