Проблемът с фалшивите новини винаги е съществувал и преди се е наричал пропаганда. Индексът за медийна грамотност показа, че България е на 31 място по оценка на фалшивите новини и борбата с тях. Причините за разпространението на фалшиви новини са "токсичната среда", когато има значим проблем в света и някоя държава има полза от разпространяването им. Другата причина е технологична и е свързана с развитието на социалните мрежи и третата е ниската степен на медийна грамотност и неразвитото критично мислене. Това каза Борис Хамалски, редактор в Bloomberg TV Bulgaria, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Вероника Денизова.

Пропагандата сама по себе си е резултат, включително и на фалшиви новини, допълни Хамалски. "В Европа и по целия свят винаги е имало фалшиви новини, но след изборите в САЩ, когато бе избран Доналд Тръмп, а и при кризата с бежанците преди това, а сега с войната в Украйна, фалшивите новини се разпространяват все по-бързо, за което подпомагат и социалните мрежи".

"Ние сме на дъното на класацията, което е с огромно значение, въпреки че ние смятаме, че не ни засяга. Наскоро излезе Индексът за медийна грамотност, който показа, че ние сме на 31 място по оценка на фалшиви новини и борбата с тях. На първо място са държави като Финландия, Дания и дори Естония, която може би е от нашата черга по някакъв начин, но има много добре развито електронно правителство, което подпомага".

Един от индексите касае образованието, като начин за борба с фалшивите новини и там сме на 34-то място, като на първо място е Финландия, която е поставила за своя основна цел образованието и изграждането на критично мислене като начин за борба с фалшивите новини, каза още журналистът. "Имат страхотна образователна програма, която е разгърната равномерно на цялата територия на Финландия и са много напред в Индекса за медийна грамотност". 

Когато светът е спокойно място за живеене, фалшивите новини не са с такъв мащаб. Масовото им разпространение започва, когато някоя държава има интерес от тяхното разпространение, за да въздействат върху хората и политиките. "Ерик Уилшър, който във France press отговаря за външните продукции, казва, че фалшивите новини се разпространяват най-добре в токсична среда - тогава, когато нещата в света не вървят и има много конфликти. Токсичната среда позволява те да се разпространяват с все по-голяма сила и в по-голям мащаб". 

Относно причините за разпространението на фалшивите новини събеседникът каза, че могат да бъдат "разделени на две". От една страна е токсичната среда, която позволява тяхното разпространение, а от друга страна са технологичните причини. Развитието на социалните мрежи допринесе за по-бързото разпространение на фалшивите новини. "Необходим е един клик, за да достигне една новина от единия край на света до другия, а за да опровергаеш една фалшива новина, е нужно твърде много време. Ние, като журналисти, знаем, че за да се потвърди една новина, тя трябва да бъде проверена от минимум два източника. А, за да се направи това за всяка една новина, е нужно време".

Ниската степен на медийна грамотност на голяма част от Европа също играе важна роля, подчерта Хамалски. "Имаше едно интересно изследване преди години, че голяма част от европейците не четат истински новини - не четат новини, които са проверени от журналисти, а ги четат само от социалните мрежи. Това позволява тези новини да достигат с по-голяма скорост до читателите и да се разпространяват. Освен това те се правят по шокиращ начин, а шокиращото винаги е интересно". 

Единият начин за борба с фалшивите новини, който се предлага в Европа, е регулиране на медийното пространство, което много трудно може да стане, защото вече "всеки може да е журналист". Другото е образованието, подчерта редакторът. "Образованието е на първо място в борбата с фалшивите новини. Медийната грамотност, особено в най-северните европейски държави, се възпитава от най-ранна детска възраст. Учат се да отсяват истинските от фалшивите новини. Защото се смята, че колкото по-образован е един човек, то той е по-склонен да проверява информациите, които са го впечатлили". 

"Другото нещо, което е от ключово значение е развитието на критичното мислене. Без него нищо не може да се направи, а за съжаление все по-малко хора имат критично мислене, не само към фалшивите новини, но и към политическата среда, за хората, които ни управляват и тн. Без критично мислене не можем да се развиваме и да мислим по иновативен начин". 

Хората не четат информация на телефона си, която е по-дълга от "два скрола", това сочат проучванията, каза още гостът. Хората на практика четат само заглавията и това също допринася.

Алгоритмите, които спират фалшивите новини, каза още събеседникът, вече се използват от големи европейски медийни групи и са "добро използване на изкуствения интелект в журналистическата професия", но тепърва ще се развиват за все по-добра защита от фалшиви новини. 

А иначе изкуственият интелект навлезе в журналистическата професия още преди години, добави Хамалски. "Дори Bloomberg използва програма, с която се събират икономически данни и се позволява по-бързата направа на новини. отчетите на големите компании, които понякога достигат до стотици страници, се обработват от изкуствения интелект или т.нар. робо-журналист, който може да направи от тях стотици новини в рамките по-малко от две секунди. Изкуственият интелект и помага и вреди". 

"Биожурналистът ще контролира изкуствения интелект. Както казват "той ще бъде фараонът, който ще контролира своите роби - робо-журналисти, за да се прави по-бърза, по-евтина и по-ефикасна информация".

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.