Ако всичко се развива по немного стресов сценарий, до една-две години Федералният резерв ще се върне отново на оперативна печалба. Волатилността и промяната в цената на държавните ценни книжа през последната година и половина, е приблизително такава, каквато е на криптопазара. Това е фактор, който може да изиграе голяма роля, Фед да не успее да приключи количественото затягане, както е планирано в началото. Най-мощният инструмент, който може да се приложи, за да се промени структурата на баланса на Фед, е обратно изкупуване на ДЦК от Министерството на финансите. Това каза анализаторът Петър Петров, наблюдател на политиките на Фед и ЕЦБ, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Делян Петришки.

Септемврийското затягане на лихвите доведе до оперативна загуба Фед. Сценарият за декапитализация на Федералния резерв е най-неблагоприятният и би се случил, ако тази загуба продължи и занапред в годините, коментира Петров. "Това е малко вероятно, защото активите на Фед би трябвало да започнат да носят по-висока доходност с годините. Фед постоянно рефинансира облигациите, които има в баланса си".

"От друга страна разходите за лихви, които поддържат системата, поддържат федералните лихви в този диапазон, се очаква след време да се стабилизират на някакво ниво. И когато инфлацията спадне, те ще спаднат, както и разходите, тъй като Фед няма да държи лихвите на рестриктивна позиция за изключително дълъг период от време".

За момента тези нетни загуби, които се реализират, ще бъдат отчетени като отложен актив, който след време, когато Фед започне отново да осигурява нетни приходи, ще бъдат покрити и след това ще се възобновят плащанията, които се правят към Министерството на финансите, добави икономистът. "Един от факторите, които може да върне Фед на печалба, е, ако намали баланса. Разходите им са заключени в това, че плащат много високи лихви на банките за свръхрезерви, както и на небанкови институции да държат депозити при тях. При намаляването на баланса тези разходи постепенно намаляват. Ликвидността в системата намалява, докато активите на Фед ще останат да носят лихва, защото имат валута, за която не плащат лихва, а тя постоянно се покачва с около 10% годишно". 

"Ако всичко се развива по немного стресов сценарий, Фед ще се върне до една-две години отново на оперативна печалба". 

Относно ходовете и инструментите, с които Фед разполага, за да промени структурата на баланса си и да адресира по други начини справянето с паричната политика гостът каза, че Фед може да контролира изтичането на общата ликвидност от баланса си, но не може да контролира от къде точно да се източва тази ликвидност - дали ще мине през банковите резерви или през този инструмент, който е за небанковата система.

Още през 2019 година, когато имаше избухване на репо пазара, това до голяма степен се дължеше на факта, че резервите в банковата система бяха паднали до драматично ниски нива. А „те по принцип са концентрирани сред много малко участници на пазара, което го прави супер конкурентен. Това доведе до скок“, каза събеседникът. „Именно това е един от рисковете Фед да не успее да направи докрай това количествено затягане - ако ликвидността се източи изцяло от страна на банковите резерви. Ако се стигнат до ниво от 2 трлн. долара, което е прагът - около 8% от номиналния БВП, за да не се получи отново стрес на пазара на краткосрочния дълг, Фед ще трябва да започне пак да купува“. 

Другият сценарий, който виждаме вече във Великобритания и който скоро можем да видим и в Европа, е този страх и несигурност около лихвените проценти заради инфлацията. Той може да направи държавните ценни книжа, които се водят сигурен актив, не толкова сигурен. Участниците на пазара започват да търпят загуби от цената и особено тези, които се финансират с ливъридж, краткосрочно, обясни анализаторът. „Активите им са дългосрочни и ако има риск те да изпаднат в несъстоятелност, това краткосрочно финансиране може да бъде прекъснато. Те трябва да продават държавни ценни книжа, които вече са много далеч от номинала, на който са ги купили. Ще търпят много големи загуби“. Гостът оприличи ситуацията с тази на криптопазара:

„Защото волатилността и промяната в цената на ДЦК през последната година и половина, е приблизително такава, каквато е на криптопазара. Това е другият фактор, който може да изиграе голяма роля, Фед да не успее да приключи количественото затягане, както е планирано в началото“. 

Но най-мощният инструмент, който може да се приложи, е обратно изкупуване на ДЦК от Министерството на финансите, категоричен бе Петър Петров.

"Има много голяма ликвидност в краткосрочните ценни книжа. Там може да се източи голяма ликвидност. Ако Министерството на финансите емитира дълг в краткосрочния диапазон - до една година, тези пари могат да се използват за купуване на по-нисколиквидни падежи – 3-5-10 години, където се види, че ще има проблем. Ще се следи ликвидността и Министерството на финансите ще бъде нещо като кредитор от последна инстанция на този пазар, а капацитетът, който имат е около трилион и половина".

Така ще изтеглят ликвидност и от това съоръжение на Фед - обратното репо финансиране, обясни анализаторът. "При покупката на дългосрочните облигации, те ще ги купуват на вторичен пазар, а играчите, които продават, ще създават резерв в банковата система, което ще улесни Фед да продължи количественото затягане, без да има проблеми от типа на избухване на репо пазара" 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.