В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещ: Вероника Денизова

Рекордно ниска избирателна активност и фрагменитаран парламент: по-важното от седмицата

Бойчо Попов, гл. редактор на Investor.bg, "В развитие", 03.10.2022 г.

15:41 | 3 октомври 2022
Автор: Bloomberg TV Bulgaria

На фона на четвъртите избори за Народно събрание за по-малко от две години, вотът очаквано демонстрира почти рекордно ниска избирателна активност и фрагментиран парламент, който много трудно ще сформира управляващо мнозинство. Това коментира Бойчо Попов, гл. редактор на Investor.bg, в ефира на предаването "В развитие" с водещ Вероника Денизова.


"При приблизително 100% обработени формуляри от ЦИК ГЕРБ запазва преднината си пред "Продължаваме промяната" от приблизително 5%. Очаквано третият е ДПС. "Възраждане" измества БСП от четвъртата позиция и БСП за първи път в своята история печели едноцифрен процент. Следва "Демократична България" и последната влизаща в парламента поне засега е "Български възход". "Има такъв народ" остават под границата, но според ЦИК могат да влязат с идването на резултатите от чужбина."

Населението на България е намаляло през последните десети години с над 844 хиляди души до 6,519 милиона, като жените са малко над 3,383 милиона, а мъжете - малко над 3,136 милиона. Това показват оповестените от Националния статистички институт (НСИ) данни от последното преброяване на населението в страната, проведено от 7 септември до 10 октомври 2021 г., коментира още Попов.

Средногодишният темп на намаление на година се увеличава от 0,7 процентни пункта през периода 2001 - 2011 г. на 1,2 процентни пункта през периода 2011 - 2021 година.

Намалението на населението в резултат на отрицателния естествен прираст е -501 хил., или 59,3% от общото намаление.

С население над 100 хил. души са шест града в страната (София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора), в които живеят 34,5% от населението на страната, или всеки трети.

В събота официално бе даден старт на работата на новата газова връзка с Гърция IGB. Всички кранове на връзката бяха отворени в 7 часа и България вече получава газ по нея. В първия работен ден на IGB се очаква по газопровода да постъпят над 29 171 MWh, а за целия октомври прогнозата е за 888 801 MWh. По време на приветствията беше изтъкната важността на тази нова енергийна инфраструктура, която повишава сигурността на региона и втвърдява позициите ни при преговори за доставките на природен газ.

Президентите на Сърбия и на Северна Македония използваха присъствието на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в София на откриването, за поискат повече помощ от ЕС, за да преминат през зимата.

България успя да пласира едва 150 млн. лв. при търсени 200 млн. лв. при нова емисия 5,5-годишни ДЦК – заради слаб интерес. Подадените поръчки са били за едва 203,85 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие 1,02. Доходността е 4,13% - с 223 базисни пункта над нивата по германския дълг, което показва още по-разширяващ се спред спрямо предишните аукциони. До края на 2022 г. трябва да се наберат около 1,7 млрд. лв., необходими за покриване на падежите и бюджетния дефицит.

Руският президент Владимир Путин обяви анексирането на украински територии в нарушение на международното право. Въпросните региони са Херсон, Донецк, Луганск и Запорожие.

Тази седмица двата газопровода „Северен поток” 1 и 2, свързващи Русия и Германия, спряха работа заради проблеми с налягането след необичайни изтичания на газ - по две в зоните на Швеция и на Дания. Кремъл отхвърли обвиненията в саботаж.

Според представители на ЕС саботаж вероятно е причината за течовете по газопроводите „Северен поток" 1 и 2.

Британският премиер Лиз Тръс се отказа от плана за намаляване на данъците за хората с най-високи доходи само 10 дни след обявяването му, в опит да отблъсне нарастващия бунт на членовете на парламента от собствената й Консервативна партия.

Министърът на финансите Куази Куартенг обяви решението в Twitter рано в понеделник, като каза, че „разбрахме и се вслушахме“. В изявление, публикувано с неговия туит, той каза, че решението за премахване на данъка върху дохода от 45% се е превърнало в „разсейване“.

Обръщането от такъв размер само месец след встъпването й в длъжност неизбежно ще предизвика спекулации за бъдещето както на Тръс, така и на Куартенг.

Повече по темите може да гледате във видеото и да намерите на Investor.bg

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.