В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещ: Вероника Денизова

След отговора на Запада, Русия умува как да излезе от локвата, в която сама се насади

Кап. Васил Данов, представител на Атлантическия съвет - България, "В развитие", 01.02.2022 г.

15:49 | 1 февруари 2022
Обновен: 18:22 | 1 февруари 2022
Автор: Даниел Николов

Нова среща между президентите Байдън и Путин ще бъде отлагана, докато някоя от двете страни не реши, че ще им е изгодна. Струпването на руски сили по границата на Украйна е реална военна заплаха както за бившата съветска република, така и за всички европейски държави, защото не може да се прогнозира как би се развил евентуален конфликт. След разговорите между САЩ и Русия, Западът е заявил твърдо позицията, че исканията на Кремъл са неизпълними, като НАТО и Вашингтон са показали, че са готови да разговарят по редица други теми като разполагането на ракети със среден обсег. Това коментира кап. Васил Данов, представител на Атлантическия съвет - България, в ефира на предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.

"Трябва да бъдат осъществени тези договорености, които да позволят на двете страни без да се срамуват да седнат на масата за преговори. Руснаците се чувстват уязвени, защото разбраха, че Западът няма да клекне пред тях и няма да даде Украйна и източноевропейските държави - те сега умуват как да излязат от тази локва, в която сами се насадиха."

Нормандският формат за преговори (Франция, Германия, Русия и Украйна) и Минските споразумения са формално живи, но отдавна не работят. 

"В тази Нормандска четворка липсва главното действащо лице - Русия на Путин. И Германия, и Франция оказват натиск върху Украйна да спазва Минските съглашения, докато основният генератор на агресията и на конфликта не участва в преговорите и в тяхното изпълнение. Руската дипломация има възможност да моделира участниците в четворката, без да спазва и да подписва някакви съглашения."

За момента Русия единствено е показала максимума на своите искания, с надеждата някои от тях да бъдат приети, но не може да се предполага на какво би съгласна като минимум, за да понижи напрежението, каза Данов.

България се държи "не за първи път не съвсем ориентирано и категорично" в кризата и като пълноправен съюзник на НАТО, коментира Данов. Според него разнопосочните изявления от българска страна показват "вътрешна неубеденост, двоумение, да не кажа лицемерие" по отношение на сюзниците ни от НАТО. Би трябвало вече да е взето решение за разполагане на допълнителни натовски сили на територията на страната, за да е ясно посланието на НАТО към Русия - в противен случай България за пореден път изглежда като непълноценен съюзник в НАТО и може да ѝ се подскаже в бъдеще да търси други гаранти са сигурността си. 

"Приказките, че сами можем да си поддържаме силите, без никаква подкрепа от НАТО и САЩ, в момента когато българската армия не е в цветущо състояние, още не е превъоръжена, още над 90% от оръжието ни е съветско, звучи много наивно и бих казал твърде лекомислено." 

Различно е положението за Германия, която напълно подкрепя позицията на НАТО и изпраща медицинска помощ за Украйна, каза Данов и напомни, че има решение на Бундестага страната да не изпраща смъртоносно оръжие в конфликтни зони по целия свят. 

Германия може да бъде упреквана, че силно е намалила разходите си за Бундесвера през последните години и "със "Северен поток 2" участваше в заговора на Путин срещу Украйна", каза Данов.

Какво е руското влияние в Германия, колко помощ изпраща САЩ на Украйна и какви са дипломатическите изходи от кризата може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.