В случай на руска инвазия в Украйна, Киев не може да разчита на военна помощ от САЩ и НАТО. Москва много добре познава региона около и в Украйна, а от друга страна НАТО има много малко поле за маневри. Единственото действие, което може да бъде предприето от Алианса е дипломатически и икономически санкции. Украйна не е член на северноатлантическата организация и няма как да очаква военна намеса по член 5 за колективната отбрана. Това заяви д-р Искрен Иванов, политолог, международен анализатор, в ефира на предаването “В развитие” с водещ Вероника Денизова. 

“При отсъствието на готовност за отстъпки, то ситуацията единствено ще се задълбочава. Няма компромис, двете страни не желаят да отстъпят.”

Д-р Иванов заяви, че Русия вижда Украйна като своя заден двор, а САЩ са твърдо решени да интегрират Киев в НАТО. Нищо от това не създава предпоставки за деескалиране на ситуацията. Международният анализатор е на мнение, че президентът на САЩ ще поиска от лидерите на държавите от Източна Европа те да гарантират териториалната цялост на Украйна, както и нейния суверенитет. Вероятно ще стане дума и за подкрепа, ако Украйна стане жертва на дипломатически и икономически санкции от страна на Москва. 

“България има така наречената мека сила и това, което ние можем да направим е да защитим суверенитета на Украйна чрез ясно и недвусмислено послание, че като член на НАТО България ще застане зад Украйна при евентуален сблъсък.”

Русия ясно показва, че няма да се примири с разширяването на НАТО. По този начин могат да бъдат обяснение действията й по границата с Украйна. Според д-р Иванов, във външната политика на Русия постсъветското пространство се дели на две части. Първата група от държави са тези, които вече са част от НАТО и ЕС, част от евроатлантическите структури. В тях Москва се опитва да упражнява мека сила, като по този начин цели да запази енергийното си влияние в тези райони. Останалите държави като Украйна, Беларус и Сърбия, тях Русия ги разглежда като заден двор и то по същия начин, по който САЩ вижда Централна и Латинска Америка. 

“Москва счита за логично и рационално да се намеси в тези държави с твърда сила и то в случай, че НАТО реши да се разширява.”

Д-р Иванов смята, че има два възможни сценария, по които ситуацията може да се развие. Първият е в случай, че Байдън и Путин си стиснат ръцете и се разберат Русия да не навлиза в Украйна, а САЩ поема ангажимент да не позволява НАТО да опира до границите с Руската федерация. Вторият вариант е, ако Байдън и Путин не успеят да се разберат. В този случай, казва Искрен Иванов, Москва има преимуществото.

“Много е трудно да се направи прогноза, но в някакъв момент примире и компромис ще има. Очаквам нещо средно между двата сценария, Байдън и Путин ще се споразумеят, но вероятно Украйна ще се превърне в суверенен буфер между американско и руско влияние.”

Ако продължението продължи да се покачва, то потърпевши ще бъдат и балканските държави. 

Д-р Иванов коментира и напрежението между Китай и САЩ, както и бойкотирането от страна на Щатите на Олимпийските игри в Пекин. Той е на мнение, че това е много грешна стратегия, защото подобен тип политически совалки, икономически санкции и дипломатически санкции няма да доведат до нищо.

“Очевидно е, че и двете страни са се устремили към нова Студена война и за мен това е неизбежно. Този бойкот показва, че Съединените щати не харесват това, което се случи с един китайски състезател.”

Нито от тези действия обаче няма да доведе до промяна в поведението на Китай. Китайският лидер Си Дзинпин е много твърд в своята външна политика, а в един момент, смята д-р Иванов, който може да дойде и след 10 години, Тайван ще стане част от Китайската народна република. Подкрепата към САЩ от страна на Австралия и Нова Зеландия е просто показ на англосаксонската солидарност и най-вероятно в скоро и Япония ще се присъедини към бойкота.