Само седем държави са поискали до момента заеми по Плана за възстановяване на Европейския съюз. Те се отпускат по желание на страните членки, стига те да преценят, че имат подготвени проекти. България има възможност да кандидатства за такива заеми до 2023 г., но в момента е изправена пред риск да не успее да договори всички средства по националния си план до края на 2023 г. Това заяви Илияна Цанова, зам.-генерален директор на ГД "Бюджет" в Европейската комисия, в ефира на предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.

„Стойността на тези заеми е близо 30% от общия бюджет на плана, като Италия има най-голям дял с право на 122 млрд. евро. Всяка една страна има определен бюджет, от който може да се възползва – страната може да поиска целия бюджет или част от него. Ако една държава прецени, че има проекти с висока добавена стойност и може да ги защити пред ЕК, тя трябва да промени своя план и да поиска да ползва този заем – срокът е август 2023 г.“

На практика това означава, че до тази дата държавите могат да решат да ползват заеми, а не само грантове, заяви Цанова.

Основните ползи от този инструмент са, че ЕС, издавайки европейски облигации, може да привлече ресурси с много по-ниски лихвени нива, отколкото самите държави.

„Изгодните условия се прехвърлят на страните членки, като ЕС не печели от допълнителни лихви.“

Цанова даде за пример облигациите по инструмента SURE на ЕС, където участващите държави, включително България, са спестили общо 8 млрд. евро от лихви.

България за момента възнамерява да се възползва само от грантовите средства от ЕС (малко над 12 млрд. лв.- бел.ред.), а и все още не е изпратила своя план за възстановяване в Брюксел, като последно се очаква това да стане до 15 октомври.

Плановете за възстановяване не са само инструмент за инвестиции, а и за реформи. „Всички плащания по тях ще се направят само след проверка, че тези реформи се случват по план и ефектът е очакваният“, уточни Цанова.

Плановете трябва да се изпълнят за един много кратък период – крайният срок за договаряне на всички средства е краят на 2023 г.

„70% от този бюджет трябва да бъдат договорени до края на 2022 г. Рискът за България е именно да не успее да отвори всички процедури и да договори тези пари в рамите на една година – това са близо 5 млрд. евро или приблизително колкото средствата, които България ползва по структурните и кохезионни фондове за седем години. Дали имаме капацитет и дали можем да се справим в тази една година е големият въпрос“, каза Цанова.

Следващият бюджет на ЕС ще е най-големият в историята на съюза (1.8% от брутния национален доход на ЕС) и ще помогне за справянето с различните предизвикателства „като съюз“, а не като отделни държави, заяви Цанова.

Близо половината от бюджета е предназначена за финансиране на нови политики в борбата с климатичните промени и последиците от климатичната трансформация. За първи път върховенството на закона се залага като условие за използването на този ресурс, така че да се гарантира по-доброто управление на средствата, напомни Цанова.

С обявяването на „зелената сделка“ ЕС прави заявка да стане лидер в борбата с климатичните промени и бе последван от САЩ, Китай и други държави – тези сериозни цели поставят и сериозни предизвикателства, коментира Цанова.

„Технологиите, които използваме днес, не са достатъчни за постигането на целите. Има нужда от технологична трансформация не само в енергийния сектор, но и в транспорта, индустрията, производството, земеделието, комуналните услуги и други.“

Също така различните държави не започват от една и съща позиция и имат различен капацитет да се справят с прехода, така че ЕС се стреми да осигури един „справедлив преход за всички“.

„30% от целия бюджет (близо 605 млрд. евро) е насочен за климатични политики – три пъти повече в сравнение с предишния период.“

Основните три инструмента в тази насока са механизмът за възстановяване, базиран на климат, зелени инвестиции и дигитализация, кохезионната политика, и Фондът за справедлив преход.

Голяма част от пакта за възстановяване ще се финансира чрез издаването на общоевропейски дълг, напомни Цанова. „Ролята на собствените ресурси на ЕС ще бъде засилена като се въведат допълнителни източници“ на приходи. Това ще бъдат приходи от облагане на икономически дейности в съответствие със зелените политики на ЕС - например от внос от трети страни, които произвеждат при много по-ниски екологични изисквания.

До 2024 г. ЕК трябва да предложи нови данъци, които да изплатят грантовата част от плана за възстановяване, каза Цанова.

Като общ ефект от плана Европейската централна банка очаква увеличение от 2% на БВП на ЕС и около 2 млн. нови работни места, напомни Цанова.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.