Суперкомпютрите намират приложение във фармацията и автомобилната индустрия
Стоян Марков, ръководител на Националния център за суперкомпютърни приложения; Георги Робев, изп. директор и председател на Борда на директорите на Стратегическия център по изкуствен интелект; Бизнес старт, 18.06.2019
09:42 | 18 юни 2019
Обновен: 09:42 | 18 юни 2019
Суперкомпютрите са неделима част от иновациите и намирането на материали. Част от задачите, свързани с тях, ще са свързани с регионалния бизнес. Идеята е да се намира и комерсиализира приложимостта на този тип машина и конфигурация в индустрията, като се започне от оптимизирането на горивни процеси, медицина, фармация, автомобилната индустрия, анализ на бедствия и аварии и т.н. Това заяви Георги Робев, изп. директор и председател на Борда на директорите на Стратегическия център по изкуствен интелект; в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.
След като ЕК определи бюджета за 2019-2020 г. на съвместното предприятие с 26-те държави членки на ЕС, бе обявен конкурс за два свръхмощни компютъра, един от които ще е в България.
Финландската машина струва 320 млн. евро, от които 1/3-та идват от ЕС. Испанската струва 342 млн. евро. Те са в класа на трите най-добри такива в света. Мощността им е малко по-добра от най-мощната машина, която сега имат САЩ. Това заяви от своя страна Стоян Марков, ръководител на Националния център за суперкомпютърни приложения.
Параметрите
"Българският суперкомпютър разполага с 1082 процесора. Общият брой на ядрата е над 2600. 101 терабайта е разпределената памет. Машината е среден клас, но тя е конструирана за използването на различни приложения", спомена Георги Робев.
Поначало в тази система се използва модулният принцип на конструиране, 9 модула, уточни Стоян Марков, допълвайки, че комбинацията от тях може да покрие всякакви приложения като виртуални проверки във фармацията например, като се намалява времето за търсене около 3 пъти и се харчи значително по-малко за самите експерименти.
Изкуствен интелект
"За индустриално приложим изкуствен интелект са необходими няколко фактора: човешкият ресурс, който да конструира дълбоки невронни мрежи. Вторият компонент са масивите от данни. Третият са мощните суперкомпютърни конфигурации", разкри Георги Робев.
Трябва да има обучение за работа с машините, посочи Стоян Марков. "Ще трябва да се правят модели на процесите и математика, с която те да се разрешават. 7 пъти са се увеличи хора в последните години, които ползват машините - от социални работници до проектанти на коли и самолети", отбеляза още той.