Транспортният коридор Индия-Европейският съюз свързва основно Западна Европа и Гърция с Индия, като носи малко ползи за България. Един от начините страната ни да се възползва от новия транспортен коридор е, като се договорим за участие и бъдем припознати като партньор и че имаме способността да поемем този трафик. Транскаспийският коридор, в който ЕС и няколко централноазиатски държави инвестират големи суми, е с по-голямо значение за България, тъй като в него страната ни може да се превърне във "врата", това коментира доц. д-р Момчил Антов, директор на Национално сдружение на българските спедитори, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

Бъдещият транспортен коридор между Индия и ЕС е алтернатива на сегашните два коридора, свързващи Азия и Европа, като единият от тях е по море и минава през Суецкия канал, а другият е по суша през Русия и Беларус, като и двата маршрута са силно повлияни от войните в Украйна и Близкия изток, каза Антов. Той допълни, че сложността на новия маршрут не предразполага доставките да бъдат бързи и лесни.

Още по темата

Калин Радев: България може да бъде врата към Европа за индийския бизнес

„Транспортната инфраструктура и операторите на тази транспортна инфраструктура ще бъдат основните, които ще определят цената на този коридор. Според мен 50% от работата вече е свършена, тъй като съглашението между държавите е основен фактор да имаме такъв коридор, дори и да имаме инфраструктурата, ако няма желанието на страните, нищо няма да се случи.“

Гостът трудно би определил България като бенефициент от този коридор, тъй като той е насочен да обслужва Западна Европа и Гърция, като въпросът пред България е каква част от стоките от южната ни съседка ще идват и тук. Гостът допълни, че от Солун идват 4 влака седмично с търговска цел, което не е значителен брой на фона на целия стокообмен. Един от начините страната ни да се възползва от новия транспортен коридор е, като се договорим за участие и бъдем припознати като партньор и че имаме способността да поемем този трафик.

Транскаспийският транспортен коридор, в който ЕС и няколко централноазиатски държави инвестират големи суми, е с по-голямо значение за България. Този коридор предполага връзка на държавите от централна Азия и ЕС, като отново ще използва няколко вида транспорт, а крайната дестинация  са пристанищата във Варна и Бургас или Констанца.

Предизвикателствата около проекта са свързани с инфраструктурата на пристанищата по маршрута. Шансът България да стане врата в този коридор е доста по-реалистичен, отколкото при коридора Индия-ЕС.

Работата на спедиторите се затруднява значително с геополитическите сътресения – Атаките в Червено море и войната в Близкия изток.

Още по темата

ЕС започва отбранителна мисия в Червено море, водена от Гърция

„Доста е трудно, именно защото се търсят и алтернативи, които трябва да бъдат и финансово обезпечени. Това всичко води до повишаване на разходите и крайните цени на стоките. Отделно транзитното време, увеличавайки се, поставя някои производства в затруднение, в ритмичността на доставката на суровини и материали. Спедиторите са изправени пред едно голямо предизвикателство – да обслужват клиентите си в срок и на разумна цена и в същото време те самите да отчитат някаква печалба.“

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.

Още по темата

Бизнесът на ЕС призовава за „зелена“ промяна, за да не изостава от Китай и САЩ

Петролът се задържа близо до тримесечен връх след поредната атака в Червено море

Уникален шанс за българския бизнес - стратегията за икономическа сигурност на ЕС

Индия подготвя инвестиционна сделка за 100 млрд. долара с Швейцария и Норвегия