Турция се опитва да е посредник между Израел и "Хамас", но и двете страни трябва да приемат условията, за което изглежда, че няма желание. А утвърдените посредници в момента са Египет и Катар. Икономиката на Турция не страда от войната, но разширяване на конфликта би довело до евентуални трусове. Въпреки рекордното повишение на основния лихвен процент в страната, той все още изостава от инфлацията в Турция, това коментира Мариян Карагьозов, експерт Турция и Близък изток, в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

От 2020 г. Турция предприема дипломатическа офанзива в Близкия изток, затопля отношенията си със Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, каза Карагьозов. А след демонстрации в големи турски градове и пробиви на сигурността пред консулството на Израел в Анкара, Израел решава да изтегли дипломатическия си персонал от Турция, през 2020 г.

Ердоган настоява, че през Средиземно море е най-прекият маршрут към Европа от Близкия изток, така че може би в момента става въпрос за замръзяване на енергийното сътрудничество, смята гостът.

Турския президент Реджеп Ердоган каза, че „Хамас“ не е терористична организация, но гостът обясни, че съществува разбиране сред арабските държави, че „Хамас“ е организация на съпротивата. След утвърждаване на властта си в Газа „Хамас“ изработват дипломатична формула за сътрудничество с Израел, която цели, че ако се създаде палестинска държава, „Хамас“ ще признае Израел като държава, след като се проведе референдум сред палестинските граждани, каза Карагьозов. Но нападението на 7-ми октомври е терористичен акт, който следваше да бъде осъден от международната общност.

Турция се опитват да заеме ролята на медиатор в преговорите между двете страни, но гостът обясни, че и двете участващи във войната страни трябва да приемат предложенията, за което обаче няма желание в момента. Той допълни, че ролята на посредници в момента се заема от Египет и Катар. Египет е ключов за хуманитарната помощ в ивицата Газа, тъй като тя е блокирана от три страни от Израел, а единствената неблокирана граница е тази с Египет.

В момента икономиката на Турция не страда пряко от войната, но войната създава регионална нестабилност, което влияе негативно на настроенията на инвеститорите, смята Карагьозов. Овладяването на инфлацията е наложително за южната ни съседка, но гостът каза, че се очертава харч в началото на другата година, тъй като предстоят местни избори в края на март. Другият фактор е, че все още страната възстановява засегнатите от земетресението региони.

На изборите през 2024 г. в Турция се очаква оспорвана битка в Анкара и Истанбул, тъй като изглежда, че силите са изравнени, обясни гостът. Управляващата партия се опитва да си вземе изгубените крепости, а опозицията цели да ги запази.

Централната банка в Турция продължава да вдига лихвения процент, но той все още изостава от инфлацията в страната, а банката спря да продава големи количества валута в опити да стабилизира лирата, обясни гостът.

Той допълни, че е трудно да се понижи очакваната до края на годината инфлация на равнища от 70% в краткосрочен план, целта на страната е тя да падне на 10%, като постепенно се приближава към едноцифрените стойности. Като гостът смята, че резките процеси едва ли ще дадат резултат и за това Турция предпочита по-малки стъпки.

Турция предлага сътрудничество по двете войни, като видяхме, че има пробив със зърнения коридор, от Украйна, които бе постигнат със помощ на Турция и ООН. Турция е поддържала добри отношения с двете организации в Палестина, но според някои наблюдатели се е приближила към „Хамас“.
Отхвърлянето, на проекти за резолюции предложени от Бразилия и Русия, от страна на САЩ показва, че няма да видим спиране на огъня, каза гостът. Единствената страна в света, която може да окаже политически и дипломатически натиск върху Израел е САЩ, допълни той.

„Докато няма натиск от световното обществено мнение, че този конфликт няма решение по военен път, докато няма резолюции на ООН призоваващи за незабавното прекратяване на огъня, кръвопролитието в Близкия изток, за съжаление, ще продължи.“

Турция дава призиви за реформа на Съвета за сигурност на ООН, тъй като в него в момента постоянните държави членки са 5. Предложението на Турция е съветът да се отвори към нови членове и да има по-голямо присъствие на арабски, африкански и азиатски държави, обясни Карагьозов. От своя страна Индия също иска да стане част от Съвета за сигурност на ООН. Гостът смята, че ако до такова разширение се стигне ще се усложни приемането на резолюции.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.