Предстои една огромна инвестиция през Плана за възстановяване и устойчивост, в която има средства за всяко българско училище, над 500 млн. лв., за да се създадат STEM центрове навсякъде, за всеки ученик. Това е страхотна идея, но за да произведе тя резултатите, които са заложени средствата трябва да се изразходват по правилен начин. Има изкривяване на идеята за холистичното STEM образование. Това каза Наталия Митева, член на борда на БАСКОМ и мениджър образователни проекти на Google, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова. "Сега, в тази програма, виждаме много мащабна заявка, но сякаш огромен фокус се поставя върху обзавеждането, оборудването и ремонтите дейности, но от там са извадени дейностите за образование и квалификация, а те са ключови". 

Средствата за развитие на STEM центрове в българските училища, които са предвидени по Плана за възстановяване и развитие е гигантска възможност. Нужно е обаче да се остави проектното начало, да се интегрират всички компоненти на STEM образованието в училищния проект и това са съдържание, квалификация на учители, нови и нови роли и разбира се, ремонтите и новата физическа среда и технологиите. Но всичко това да бъде обект на обща визия, която училището може да създаде, за да се използва ресурсът, който да даде реални резулати. 

STEM образованието се различава от традиционното т.нар. линейно образование, при което преподавателят преподава знания, а след това ученикът ги възпроизвежда. То е интегрирано и базирано на проекти, при което учениците решават реален проблем на базата на знанията от приложните науки. Това е възможност българското образование да се промени отвътре, каза Митева.

Възможността, предоставяна чрез Плана за възстановяване и развитие обаче не е вездесъщ, добави тя. По думите ѝ във всяко едно училище трябва да бъдат подкрепени иновациите. Всички асоциации, свързани с технологичната индустрия, работят активно за това компании да влизат в училище, да представят реални проекти, свързани с тяхната работа, за да видят учениците как всяка иновация, видяна в училище, може да им бъде полезна след това в бъдещета им работа. "Това е, както ранно кариерно ориентиране, така и реална приложност на българското образование, за които ние работим".  

"Средствата са безпрецедентно голяма сума, заложена за развитие на българското образование и са програмирани, за да дадат условия за проектно базирано обучение и развиване на онези умения у младите хора, които ще ги направят конкурентни и то в професии, които са силно технологично ориентирани, да окуражат развитието на младите хора в областта на точните науки, приложните науки, творчеството".

Начинът, по който са разпределени средствата от Плана за възстановяване и устойчивост, е много притеснителен. Има изкривяване на идеята за холистичното STEM образование, което имаше правителството преди две години, когато Министерството на образованието и науката започна първите си STEM инвестиции чрез една национална програма, припомни събеседничката. "Тогава цялата идея бе силно интегрирана. Тоест съдържанието, това, което ще се прави - програмите, дейностите с учениците, новите методи на преподаване бяха в центъра. Технологиите и ремонтите обслужваше именно тази визия на училищата" 

"Сега в тази програма виждаме много мащабна заявка, но сякаш огромен фокус се поставя върху обзавеждането, оборудването и ремонтите дейности, но от там са извадени дейностите за образование и квалификация, а те са ключови. Вероятно това се предвижда да се случи чрез друг инструмент за финансиране - Оперативната програма".

В новата програма се поставя акцент върху обзавеждането, а не върху съдържанието и квалификацията, изтъкна Наталия Митева. Тя каза, че има такива средства, но разминаването на тези два инструмента е включително и във времевата рамка, като фактор е и това, че учителите няма да могат да избират собствената си квалификация и това, което е важно като съдържание за тях, а това представлява риск за резултатите, които очакваме от STEM инвестициите.

Искаме да избегнем това да останем с едни ремонтирани сгради, които няма да бъдат използвани по предназначение, подчерта Митева.

По отношение на възможностите за обучение на учителите гостенката каза, че възрастта не е основен фактор и въпреки че е нужна целенасочена политика за подкрепа на младите учители в тяхната квалификация и мотивация за оставане в учителската професия и в България, "имаме прекрасни примери как опитни специалисти успяват да прегърнат нови методи на образование".

Предвид спецификата на всяко училище, някъде децата дори не говорят на български език в семейната си среда и в населеното място няма IT компании, а другата, като в математическите гимназии учениците са силно конкурентни, затова е от ключово значение да се създават адекватни за всяко училище STEM центрове. За това трябва да се даде свобода на самите училища, а да не се прилага прекомерно центриран административен метод, който да поставя излишни ограничения, които да възпрепятстват, а не да подпомагат процеса.  

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.