fallback

Близо 10% от българските зрелостници заминават да учат в чужбина всяка година

Николай Христанов, мениджър висше образование в “Интеграл”

21:08 | 2 февруари 2022
Автор: Зорница Крушарска

След Брекзит има пренасочване на интереса на българските студенти от Великобритания към Нидерландия, Белгия, САЩ, Италия. Таксите във Великобритания вече са по-различни, като най-ниската такса за година е в размер на 9250 паунда и тя се заплаща от англичаните и българите със статут на уседналост. За останалите таксите варират от 12000 до 32000 паунда. В Шотландия вече няма безплатно обучение и таксите са наравно с тези във Великобритания. Информацията предостави Николай Христанов, мениджър висше образование в “Интеграл”, в предаването „Светът е бизнес” с водещ Ивайло Лаков.

Скандинавските държави от гледна точка на финанси предлагат най - достъпно образование, защото в Дания, Швеция, Финландия и Норвегия няма такса за обучение, каза Христанов и допълни, че там стандартът на живот е по-висок.  

„Средно около 800-850 евро на месец са необходими да се издържа един студент – за настаняване и храна. В по- големите градове разходите се увеличават”.

„Като цяло под 800 евро където и да било в Западна Европа е трудно да се живее”.

В скандинавските държави има много програми, които се предлагат на английски език.

Нидерландия е топ дестинация за българските студенти, като през 2020 година спрямо 2019 има десет процента ръст на българите и там вече се обучават 4080 българи. Около 60 процента се обучават в университети с практическа насоченост, а 40 процента в академични университети.

Германия, Австрия, Франция са дестинации, които също предлагат ниски такси за обучение. В Австрия  таксата е от 36 евро на семестър до 200 евро, от 200 до 500 евро на семестър е таксата в Германия, във Франция е 190 евро на година. В тези държави има по ограничени програми с английски език. Италия е една от държавите, където може да се изучава медицина на английски език, каза гостът.

Сертификат за владеене на английски език с ниво В2 или С1 е необходим при кандидатстване за обучение в чужбина и е добре да не е по-стар от две години към момента на кандидатстване, каза Христанов.        

Според него още от десети клас кандидатите трябва да се ориентират за университет и да изберат специалността, която искат да следват.

Най-търсените сфери, в които искат да се обучават българските студенти, са бизнес и икономика и компютърни науки.

Няма ограничение за студентите от ЕС да работят, докато следват. Но първите две години не е препоръчително да учат и да работят едновременно. Изисква се много самостоятелна подготовка при следването и комбинирането с работа може да изиграе лоша шега, предупреди Христанов.

Всяка  година около 8-10% от зрелостниците кандидатстват за обучение в чужбина и 5-6000 заминават да учат.

"Може би около 40 процента от тях се връщат в България след като завършат", каза Христанов.

Още за това какви са опциите пред българските студенти в чужбина в пандемията и след Брекзит може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването „Светът е бизнес” може да видите тук.

                                                                                                        

fallback
fallback