Най-важното, което трябва да се знае за Истанбулската конвенция, е че тя създава цялостна рамка за превенция на насилието над жени. Противниците на конвенцията използват аргумента, че имаме закони срещу насилието. Но на практика нямаме множество фактори, които да ни помогнат да изградим цялостна рамка срещу проблема.

Това заяви в ефира на „Бизнес старт“ с водещ Живка Попатанасова Виктор Лилов, мениджър в сферата на културата.

„На първо място това е статистиката за насилието над жени и домашното насилие. Това нещо, вероятно много не знаят, не е инкриминирано в Наказателния кодекс, следователно не се води статистика.“

От друга страна, отбеляза Лилов, много от тези случаи не се съобщават в полицията.

Акцент бе сложен и върху частта от конвенцията, предизвикала реално обществения дебат – терминът „социален пол“.

„За съжаление, тук незрялостта на дебата е голям фактор в неразбирането на проблема. От друга страна, терминът gender остана дълго време изолиран и неизползван в публичното говорене, съответно тази дума не успя да изгради някакво значение.“

„Не знам колко е било удачно тази дума да се превежда като „социален пол“. Значението е и това, но аз по-скоро държа на самостоятелното значение на думата, уточни гостът в студиото.

„Тук най-вече трябва да се каже, че става въпрос за социални роли, които вървят заедно с пола. Наистина, част от тези роли е и половата идентичност, но в един много малък брой случаи (1-2%) има разминаване между биологичния пол и половата идентичност. Но в голяма част от случаите говорим за един чисто социален аспект на пола, който се изрязава в това, какви роли обществото залага на единия или другия пол“, добави той.