Успехът в бъдеще ще зависи от постоянното обучение и дигиталната квалификация

Успехът в бъдеще ще принадлежи на постоянно обучаващата се и дигитално квалифицирана работна сила. Това е едно от основните заключения на Inovantage, новият анализ на Adecco Group, който разглежда глобалните тенденции в развитието на пазара на труда в 13 държави от Източна Европа, Близкия изток и Северна Африка, включително и България.

Най-добре подготвените държави за справяне с предизвикателствата на работната сила са страните с добра социална мобилност и широко разпространени професионални и технически умения, става ясно още от анализа на Adecco.

“Паритетът между половете, интеграцията на етническите малцинства и приобщаването на работната сила играят ключова роля за осигуряването за по-плавен преход в промяната в начина на работа в предизвикателното време, в което живеем”.

Според анализа подобрената ИКТ инфраструктура и цифровите умения са от основно значение за справяне с евентуални бъдещи сътресения на пазарите на труда.

Още един извод на анализа е, че правителствените социални мерки и относително по-ниската взаимозависимост от глобалната икономика помогнаха на страните от Източна Европа да покажат по-добри икономически резултати.

Като отправна точка за състоянието на отделните държави преди коронавирусната пандемия, анализът стъпва на Глобалния индекс на конкурентоспособност на талантите за 2020, като разглежда и процента на младите хора, които не са ангажирани нито в нито в трудовата заетост, нито в образованието.

При среден показател за Европа от 12.5%, Турция (29,5%), Сърбия (19%), Гърция (17,7%) са с по-малко шансове за обещаващо бъдеще на пазара на труда по отношение на младите хора. България се нарежда на 55-то място в света в Глобалния индекс на конкурентоспособност на талантите, като по данни на Евростат за 2019 младите хора у нас, които нито учат, нито работят са 16.7%.

Почти всички страни в региона срещат едно и също предизвикателство, а именно затруднения в намирането на квалифицирани служители поради несъответствието между знанията придобити в образователната система и практическите умения, изисквани от пазара на труда.

"Това е знак, че компаниите са една крачка пред образователните системи и трябва да помогнат на образователния сектор да се трансформира в по-практически приложима програма в близкото бъдеще".

Обучението през целия живот все още не е приоритет както за вземащите политически решения, така и за частния сектор. Ако това обаче не се случи ефектът от застаряването на населението ще се усетени сериозно върху икономиките на държавите, посочват от Adecco.

Друг показател, който разглежда доклада и е проблемен за целия регион, е външната отвореност на пазара в това число публично частни инвестиции, трансфер на технологии, мигрантски запас, международни студенти.

"С малки изключения (като ОАЕ и Чехия), в повечето държави няма видими усилия за привличане на чуждестранни таланти или за интегриране на имигранти. Едно от обясненията затова е, че заплатите все още са по-ниски от тези в Централна и Западна Европа и имигрантите предпочитат тези страни вместо тях".

Развитието на бизнес екосистемата показва как икономиките управляват аспектите на заетостта, производителността и подобрението чрез технологии. И това е нещото, което най-много липсва при почти всички държави, като най-малко точки по този показател получават Румъния, Сърбия, Тунис, Унгария и България.

"Комбинацията от ниско използване на технологиите, малки инвестиции в нововъзникващи технологии, заедно със скромните активни политики на пазара на труда, предполага зависимост от средно квалифицирана работна сила".

Повечето източноевропейски държави членки на Европейския съюз се представиха по-добре в усилията за възстановяване в първата пандемична вълна. Причината затова е, че икономиките им са по-малко зависими от глобалната криза. 

„Един от ключовите фактори за успешното трансформиране на работния процес у нас беше, че България има една от най-добрите интернет инфраструктури в Европа. Това позволи на много голяма част от компаниите да преминат много бързо към работа от разстояние. Работата от вкъщи винаги е била заклеймявана от местните работодатели като синоним на допълнителен платен отпуск и ниска ефективност. Изненадващо, реалността доказа обратното", коментира д-р Ирина Йончева, Chartered MCIPD, Мениджър „Човешки ресурси“ в Adecco България.

Според нея българското трудово законодателство е много традиционно и се нуждае от адаптация по отношение на гъвкавостта.

"Местните власти обаче реагираха много бързо, за да предоставят навременни ad hoc решения в подкрепа на бизнеса. Не на последно място българският манталитет е индивидуалистичен, а не колективистичен и в допълнение към правителствените мерки хората търсят алтернативни начини да поддържат доходите си, грижейки се за своята безопасност и здраве“, добави Йончева.

Прогнози за новата нормалност

Ключов елемент, който завинаги ще промени работната среда, е бързото възприемане на дистанционната работа, тъй като производителността на труда не се засяга, а дори в действителност нараства в някои сектори. Предварителните оценки показват, че половината от активната работна сила може да практикува работата си дистанционно.

Незабавни трансформации в работния процес (следващите 6 месеца)

Колкото и важна да е дистанционната работа, тя не решава предизвикателствата за всички сектори - голяма част от работната сила ще бъде изправена пред преместване и съкращения. Комбинацията между пандемията и продължаващия процес на автоматизация увеличава натиска върху образованието, секторите на производството, логистиката, хотелиерството и развлеченията.

Пренареждане в търсенето на служители (следваща година)

Бизнесът прекроява стратегиите, инвестира в автоматизация и проучва нови методологии за работа. Служителите обаче са по-песимистични по отношение на сигурността на работното си място и трябва да получат нови умения, вече повече от всякога. В целия регион ще има ускорена нужда от високоспециализиран персонал: AI и машинно обучение, анализ на база данни, интернет на нещата, социални медии.

От друга страна, работните места, които включват повтарящи се действия и претъпкани места за човешко взаимодействие, ще продължат да бъдат все по-излишни. Следващата година ще означава по-малък интерес за наемане на персонал в: ръчно въвеждане на данни, финансовити анализи, счетоводство и одит, управление на офиси, поради постоянното развитие на технологиите и автоматизацията.

Умения, които трябва да бъдат подобрени (следващите 5 години)

През 2020 г. Adecco Group проведе проучване, което има за цел да разбере повече за трансформацията на работната сила и което констатира различия във възприемането на бизнес лидерите и работниците спрямо уменията, които ще бъдат търсени през следващите пет години. Бизнес лидерите поставят акцент върху анализа на данните, устойчивостта, толерантността към стрес и гъвкавостта. От друга страна, работниците смятат, че изкуственият интелект и машинното обучение, дигиталният маркетинг и управлението на времето са по-търсени в близко бъдеще.