fallback

394 са сградите в София с височина между 15 и 32 етажа

За момента най-много кули има в столичния район "Младост"

12:00 | 27 май 2019

394 – толкова са съществуващите високи сгради в София, които са между 15 и 32 етажа. А още 40 имота, които влизат в тези параметри, са в процес на планиране или изграждане. Това показват данни на общинското дружество „Софпроект-ОГП“, които бяха представени на форум, организиран от представителството в България на Съвета за високи сгради и градска среда.

Като абсолютна стойност най-много са кулите в район „Младост“. Там се издига първенецът на България към момента – 126-метровата офис сграда „Кепитъл Форт“, там се строи и бъдещият номер 1 – 202-метровият небостъргач „Скай Форт“. В челото са още столичните райони „Красно село“, „Възраждане“ и „Люлин“.

Какво е висока сграда?

Най-важен е контекстът, средата, в която се намира сградата. Една 14-етажна сграда например ще се откроява в почти всеки европейски град, но в Чикаго няма да прави впечатление на никого. От значение са и пропорциите на зданието, както и използваните технологии. Това обясни арх. Мануела Белова, представител за България за Съвета за високи сгради и градска среда. Организацията има следната класификация: до 300 метра една сграда се определя като висока, между 300 и 600 м – супервисока, а над 600 м – мегависока.

Небостъргачът не е въпрос на конкретна височина, а на принципи. Това мнение изказа доц. арх. Димитър Андрейчин, който отскоро е член на Съвета за високи сгради и градска среда. Като пример за появата на модерни високи сгради в София той посочи 18-етажното Министерство на транспорта на ул. „Дякон Игнатий“, проектирано през 60-те години от екип на „Транспроект“ с ръководител арх. Любен Попдонев. Малко по-късно е завършена и сградата на „Енергопроект“ в кв. „Лозенец“.

Следващата вълна високи сгради в София се появява в края на 70-те и началото на 80-те години. Сред тях са централата на КНСБ до пл. „Македония“ и хотелите „Родина“, „Хемус“ и „Витоша Ню Отани“, днес известен като „Маринела“. В последното десетилетие строителните предприемачи отново тръгнаха да покоряват небето над столицата, но това доведе и до остри обществени реакции.

В крайна сметка парламентът реши бъдещите небостъргачи в София да бъдат разположат в обособени зони за много високо строителство. А те ще се определят с предстоящата актуализация на Общия устройствен план на Столична община.

fallback
fallback