31% от жилищата в България са необитаеми

Над 20 хил. от сградите у нас се намират пред край на експлотационния период за панелните жилища

12:27 | 3 октомври 2018
Панайот Стефанов, управител на фирма Кос България; Александър Гърдев и Валери Савов, изпълнителни директори на Вход Мениджър; Ламбро Попов, управител на Образцов вход; Цветан Чиков, управител на Кедрон 7; Лилия Чолакова, управител на БГ Домоуправител
Панайот Стефанов, управител на фирма Кос България; Александър Гърдев и Валери Савов, изпълнителни директори на Вход Мениджър; Ламбро Попов, управител на Образцов вход; Цветан Чиков, управител на Кедрон 7; Лилия Чолакова, управител на БГ Домоуправител

В България има 4 млн. жилища, но цели 31% от тях са необитаеми. Това стана ясно по време на пресконференция в БТА по повод на учредяването на Асоциацията на дружествата, управляващи етажна собственост (АДУЕС).

Над 20 хиляди от жилищата в България са пред края на експлоатациония срок за панелните жилища. Сред тях има и такива, чиято документация е изгубена, липсват техническите им паспорти.

Това означава, че за тези жилища липсва възможността да се реши как ще продължи жизненият им цикъл и съответно да се пристъпи към обновяването им и ремонтните им дейности в случай на необходимост.

Причината е лошата ангажираност на собствениците на жилищата, както и на отговорните за нея служители в администрацията.

По време на конференцията стана ясно, че 15% от българските многофамилни жилища се управляват от външни дружества, чиито брой в страната е приблизително 100.

Те работят предимно на територията на по-големите градове у нас - София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Благоевград.

Сумата, която браншът генерира годишно, възлиза на 50 млн. лв.

Ниската регулация в сектора, който иначе се развива изключително динамично, както и множеството порочни практики вследствие на липсата на правила, са причината за създаването на Асоциацията на дружествата, управляващи етажна собственост.

Към момента нейните представители работят в София, Пловдив, Благоевград и Дупница, като текат преговори за налагането им и в други градове на страната.

Основните ѝ цели включват въвеждането на вътрешни изисквания и стандарти при изпълняването на дейностите на дружествата, управляващи етажната собственост, създаване на единен регистър за юридическите дружества, разработване на общовалидни критерии за членство в Асоциацията, както и създаване на подходяща среда за промени в настоящата правна рамка.

Според организацията наложителните изменения в Закона за етажна собственост трябва да са свързани с въвеждане на единна форма за управление на етажните собствености у нас, чрез сдружение на собствениците, основен предмет на което да бъде управлението и поддръжката на сградата през целия ѝ жизнен цикъл.

Други, изисквани от асоциацията промени, са установяването на траен и необратим процес към пазарен модел на управление чрез конституиране на сдруженията върху колективен договор между всички собственици с ясни права и задължения.

Важно е и въвеждането на задължителна паспортизация за всяка сграда (за старите жилищни сгради), стана ясно по време на конференцията.