fallback

Италия получава рядък шанс за промяна

Страната е напът да получи най-голямата част от фондовете за възстановяване от пандемията на ЕС и надеждата е Марио Драги да помогне те да се използват ефективно

09:20 | 3 април 2021
Обновен: 12:27 | 3 април 2021
Автор: Александра Попова

Италия е напът да получи най-голямата част от европейските фондовете за възстановяване от пандемията. Не един път третата по големина икономика в еврозоната не е успявала да похарчи и по-малки суми поради своята безнадеждна държавна бюрокрация, пише в анализ за Bloomberg Рейчъл Сандерсън.

Но този път има истинска причина за оптимизъм. Преди Марио Драги да заеме постът на министър-председател е бил президент на Европейската централна банка. Той разбира добре провалите на страната си, но е освободен от оковите на предишните режими на ЕС. Драги е най-добрият шанс на Италия от десетилетия да поправи държавната си администрация и по този начин да подобри процеса по разпределянето на парите, необходими на Италия, за да оцелее икономиката й след пандемията.

Самият Драги е изчислил в какво се състои проблема. Той казва, че от 47,3 милиарда евро (55,7 милиарда долара) от средствата на ЕС, предназначени за Италия от 2014 до 2020 г., са използвани малко повече от 3 милиарда евро или 6,7 процента. През 2017 г. Италия е в процес на изпълнение на 647 инфраструктурни проекта, но към днешна дата две трети от тях не са завършени дори наполовина.

"Пестеливите" северни държави от ЕС се притесняват от това, че Рим губи пари за възстановяване. По-голямото предизвикателство е дали изобщо страната ще ги инвестира. Главната цел на Марио Драги е да похарчи по най-добрия начин безвъзмездни средства на ЕС на стойност около 200 милиарда евро.

Следващата му задача ще бъде да научи италианските чиновници как да си вършат работата, като реформира страната. Италия, както и другите страни от ЕС, има срок до 30 април да представи планове за начина, по който ще разпредели отпуснатите средства за пандемията.

За да има някакъв шанс за успех, правителството на Драги трябва да модернизира държавата. Не един път обширната публична администрация в страната се е оказвала голяма спънка за няколко премиери. В административния сектор работят около 3 милиона души.

Намаляването на бюрокрацията, която пречи на държавната служба, е от съществено значение за целите на реформата на Драги, насочени към повишаване производителността и растежа на Италия. Предвидените реформи включват още подобряване на данъчния режим в страната, бюрокрацията и бавните съдилища.

Липсата на реформи е една от причините Италия да се класира на 58-о място от 190 страни в проучването на Световната банка „Правене на бизнес“. Страната заема мрачната 97-ма позиция за осигуряване на разрешителни за строеж, 98-ма за стартиране на бизнес, 122-ра при изпълнение на договори и 128-ма за данъчните правила.

Задачата изглежда трудна, но не и невъзможна. Първо, Драги се радва на силна подкрепа в Италия. Това се дължи на неговата личност, но и на това, че партийните политици в Рим разбират, че трябва да го подкрепят, за да получат част от европейските фондове. Това му дава по-голям шанс за подкрепа за нови реформи, отколкото на предшественика му Марио Монти, който през 2011 г. предложи на гражданите си само икономии в бюджета. Три от най-големите национални съюзни федерации в Италия подписаха пакт с правителството на Драги, в който се съгласиха, че реформата в публичната администрация ще бъде „катализатор за възстановяването“.

На второ място, изборът на Драги за министър на публичната администрация да назначи Ренато Брунета, е хитър ход. Брунета е част от старата политическа гвардия на Италия, като заемаше ролята преди това при Силвио Берлускони. Политикът се доказа по време на правителството на Берлускони, като прокара първата фаза на реформа и нарече държавната администрация „безделници“.

Реформите на Драги идват в най-подходящия момент. Заради мерките за строги икономии и поколение държавни служители, достигнали пенсионна възраст, публичната администрация има 300 000 работни места, които да запълни. Това е предпоставка за промени и съживяне на сектора. В публичната администрация средната възраст на персонала е 50,7 години, 17 на сто са на възраст над 60 години и само 3 на сто са по-млади от 30 години. За запълването на работни места средно са необходими четири години. Непрозрачният процес на наемане често е облагодетелствал вътрешни лица пред тези с подходящи умения.

Драги е решен да наруши тези табута. Това е правилният приоритет, тъй като Италия трябва да използва пандемичните средства, за да постигне целите на ЕС за цифровизация и зеления преход. Италианският премиер се нуждае от хора с правилните качества. Той е загрижен за малките и средни италиански фирми, гръбнакът на икономиката на страната, които са изключени от глобалната верига на доставки, защото повечето са изоставащи в дигиталната сфера.

Марио Драги иска да наеме повече висшисти с диплома в публичната администрация, завършили в чужбина, и да накара университетите, професионалните служби и частния сектор да помогнат на икономика, която така и не успя да се възстанови от финансовата криза през 2008 г.

Италианският премиер знае с какво се е захванал. Истинска реформа в публичната администрация би успокоила тези „пестеливи“ партньори в Северна Европа. Нещо повече, италианците имат ниско доверие в държавата. Разумно харченето на десетки милиарди от европейските фондове може да промени това.

„Умното харчене на средствата би било стъпка към възстановяване на доверието в институциите и законността“, каза Драги този месец. По-високото обществено доверие коренспондира с по-голямо богатство, по-малко престъпност и други показатели на благосъстоянието. След година на още по-голяма травма, Италия се нуждае от всичко това.

fallback
fallback