fallback

Новият план за бежанците на ЕС: Без задължителни квоти и по-бързо връщане

Молбите за убежище трябва да бъдат обработвани в рамките на 12 седмици

17:06 | 23 септември 2020
Обновен: 17:16 | 23 септември 2020
Автор: Димитър Баларев

Европейската комисия се отказва от идеята за задължителни квоти за приемане бежанци в опит да промени европейските правила за убежище и миграция след повече от четири години на безизходица, съобщава Guardian.

Дългоочакваните предложения за миграция, който бяха забавени поради пандемията, ще позволят на държавите членки на ЕС да изберат дали да приемат бежанци или да поемат отговорността за връщането на лица, на които им е било отказано убежище, в родните им страни. Всички държави членки обаче ще бъдат задължени да допринасят със "справедлив дял", базиран на 50% от БВП на страната и 50% от броя на населението на дадената членка. 

Европейската комисия посочва, че молбите за убежище трябва да бъдат обработвани в рамките на 12 седмици. ЕС се надява да бъде постигнато политическо споразумение по предложението до края на годината, допълва investor.bg.

Също така е възможно да бъде активиран и кризисен механизъм в случай на по-голяма мигрантска вълна, който предвижда по-дълъг период за обработване на документи и възможност решения да се взимат за по-големи групи хора едновременно.

За да насърчи приемането на бежанци, Европейската комисия ще предложи на страните по 10 000 евро (9 192 британски лири) за всеки възрастен, които ще се финансират от бюджета на ЕС. В контраст със сегашното правило за първа държава на пристигане, никоя страна вече няма да бъде длъжна да предлага подслон на новопристигнали мигранти.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че новите предложения "ще изградят наново доверието между страните членки" и ще създадат "точния баланс между солидарност и отговорност". 

Тази „солидарност а-ла-карт“ има за цел да преодолее безизходицата, която царува от 2015 г. насам, след като ЕС наложи задължителни бежански квоти в разгара на миграционната криза, които бяха одобрени чрез гласуване с квалифицирано мнозинство. Унгария, към която по-късно се присъедини и Полша, отказа тогава да приема бежанци. Двете страни основаха неформална коалиция, която възпрепятства опита за реформа от 2016 г., основан на задължителни плащания за страни, които отказват да приемат мигранти.

Докато последните промени са предназначени да облекчат натиска върху граничните държави, Италия, Гърция и Испания вероятно ще бъдат разочаровани, тъй като те запазват по подразбиране отговорността за обработка на молбите за убежище.

Европейският комисар по вътрешните работи, Илва Йохансон заяви, че постяването на акцент върху връщането на бежанци отразява променената реалност спрямо 2015 г.

"Трябва да се справим с реалната ситуация, а не с представата за ситуацията, която хората имат в главите си", заяви Илва Йохансон. По нейните думи повечето пристигащи не са бежанци - две трети от тях не отговарят на условията и ще получат отрицателен отговор на молбите за убежище.

През 2019 г.  491 200 души получиха отрицателен отговор, като само 29% от тях бяха върнати в родните им страни. Йохансон заяви, че „100% връщане може би не е осъществимо“, но все пак има „значително място за подобрение“.

Въпреки че подобряването на мигранционната политика е цел на ЕС от години насам, Комисията се надява новите мерки да бъдат достатъчни, като назначи координатор на миграционните потоци, който да помага на държавите членки.

Комисарът Йохансон се надява поемането на отговорността за връщането да бъде привлекателна възможност за правителствата на ЕС, които не желаят да подслонят търсещите убежище. Тя настоя, че липсата на исторически връзки с Близкия изток и африканските страни не трябва да бъде пречка за поемането на „отговорност от трети страни“. По думите на Йохансон нейната родна страна - Швеция „е инвестирала много в Мароко и Афганистан“, за да насърчи тези правителства да вземат обратно своите граждани.

Комисията също така обещава ускоряване на процеса по обработка на докуметни в срок от 12 седмици и въвеждане на задължителни предварителни проверки за сигурност и здравословно състояние в рамките на пет дни. Въпреки обещанието за въвежднане на подобна тестова програма за обработка в Гърция, е все още неясно дали ЕС разполага с достъчно ресурси за реализирането на проекта в Гърция и Италия.

През юли лидерите на ЕС намалиха разходите за миграция и граничен контрол с 8,5 млрд. евро или 27% в следващия седемгодишен бюджет на блока.

Повече от пет години, след като Ангела Меркел отвори границите на Германия за стотици хиляди бежанци, миграцията продължава да разделя ЕС, въпреки че миграционните потоци са далеч по-малобройни.

Около 150 000 незаконни мигранти пристигнаха в ЕС през 2018 г. - най-ниското ниво от пет години и само малка част от всички 2,4 милиона преминали границите са останали да живеят в ЕС.

Сухопътни и морски пристигания през Средиземно море на месечна база от 2015г. до 2020г. Графика: BBC 

Ужасяващите условия, в които някои мигранти живеят след опожаряването на лагера 'Мория', се разглеждат като свидетелство за провала на ЕС по  мигрантския въпрос. В навечерието на новите предложения агенцията за бежанците към ООН и Международната организация по миграция предупредиха, че настоящата политика на ЕС е „неработеща, несъстоятелна и често носи опустошителни човешки последици“.

На фона на доклади за незаконни действия срещу бежанци в Средиземно море и по сухопътните граници, Комисията желае да въведе механизъм за наблюдение и разследване на злоупотреби. 

Две неправителствени организации обаче заявиха, че има „добре документирани, дългогодишни нарушения на законодателството на ЕС“ и призоваха Европейската комисия да започне съдебни действия срещу гръцкото правителство. Oxfam и WeMove Europe подадоха правен иск във вторник с помощта на адвокати от De Brauw Blackstone Westbroek.

Ищците твърдят, че новият закон за предоставяне на убежище на гръцкото правителство нарушава европейското право, отказвайки справедлива процедура по кандидатстване. 

„Комисията трябва спешно да прецени дали гръцките власти зачитат законодателството на ЕС. Ако ли не, трябва да се заведат съдебни производства срещу Гърция за страдания на хора, търсещи убежище на нейна територия“, заяви Мариса Райън, ръководител на европейския офис на Oxfam. 

fallback
fallback