fallback

Икономиката може да се промени завинаги заради пандемията

Настоящата криза на практика е експеримент в реалния живот за т.нар. „бавно живеене“

07:46 | 1 юни 2020

Модерните икономики ще се променят завинаги след преминаването на коронавирусната пандемия, като някои радикални идеи си проправят път, пише Bloomberg.

Правителствата вече отхвърлиха догмите поне временно - като например балансирания бюджет на Германия - за да защитят компаниите и работните места в най-дълбоката рецесия в мирно време от почти век.

Настъпващите промени дават и различен поглед върху икономиката в дългосрочен план.

„Всяка криза е възможност за преосмисляне на приоритетите“, заяви Мария Демерцис, заместник-директор на мозъчния център Bruegel в Брюксел. По нейните думи мащабът и видът на кризата означават, че по дефиниция инструментите, с които работим, не са достатъчни.

Промяната няма да е лесна. Глобалният финансов срив преди десетилетие доведе до подобни призове, предимно безрезултатно, освен по-строги правила за банките, които по-късно бяха разхлабени. Често старите идеи оживяват отново, като техните поддръжници искат да ги видят в действие този път.

Ето някои от тези идеи, които могат да окажат сериозна промяна върху икономиката, като някои от тях вече се случват под една ли друга форма:

Пари срещу нищо

Раздаването на държавни пари в брой е поразителна част от борбата с икономическия спад. В САЩ отпускат по 1200 долара на домакинства с ниски и средни доходи, а Хонконг дава на жителите си по 10 хил. хонконгски долара (1300 долара). Някои администрации временно изплащат заплатите на работещите в частния сектор, за да може те да бъдат в отпуск, вместо да бъдат уволнени.

Това се е случвало и преди – САЩ и Австралия издаваха чекове на гражданите си по време на Втората световна война, а Хонконг използва подобен инструмент от време на време. По-различното този път е, че едва ли има опозиция от фискални консерватори.

Това дава нов тласък на призивите за универсален базов доход – изплащане на доход на граждани от страна държавата, независимо дали те работят. Обосновката включва подобряване на гъвкавостта в икономиката, премахване на бедността и намаляване на експлоатацията на труда.

Пилотните проекти обаче не успяха да спечелят много привърженици. Съвсем наскоро финландски експеримент завърши през 2018 г. със смесени резултати. Той не даде тласък на пазара на работни места, както някои се надяваха, че ще стане, въпреки че направи хората по-щастливи.

Испания одобри въвеждането на минимален доход миналата седмица в размер на поне 462 евро месечно за най-бедните граждани.

Хеликоптерни пари

Много икономисти са фокусирани върху това как правителствата трябва да финансират плановете си в момента и да плащат всички останали сметки, които натрупват. Една от радикалните идеи е, че те трябва просто да накарат централните банки да създават парични потоци от въздуха без да създават дълг. Този начин е известен като хеликоптерни пари. От Европейската централна банка обаче казват, че дори не са го обсъждали.

Идеята е свързана е Модерната монетарна теория, която твърди, че правителствата могат да управляват бюджетния дефицит в изпълнение на политики като пълна заетост без повишаване на данъци или дори продажба на облигации за финансиране на разходите. Те трябва да спрат, само ако инфлацията се ускори до твърде високи нива.

Друга идея са "вечните облигации", които никога не трябва да се изплащат. Крайно левите политици в Европа призовават за неограничени покупки на облигации от страна на ЕЦБ и последващо анулиране на дългове.

Подобна монетизация би била незаконна в Европейския съюз и на други места, но по-леките форми на подобни действия набират все по-голяма популярност. Някои икономисти казват, че ЕЦБ може да изкупува частни заеми за компании и да изтегля падежите с няколко десетилетия.

Пазар на труда

Пандемията разкри колко важни са някои работни места за справяне с кризата – като чистачите, медицинските сестри и необходимостта от зареждане на празните рафтове в супермаркетите, а именно те са и сред най-лошо платените, Докато здравните работници ежедневно получават аплодисменти от граждани в много градове, това не изглежда да води до по-високи заплати.

В другия край на скалата на заплащането, антропологът Дейвид Грейбър казва, че кризата подкрепя теорията му, че много от най-добре платените работни места днес, не изпълняват никаква реална функция.

От друга страна има риск дългосрочната безработица да доведе до загуба на умения, които подбиват потенциала на икономиката.

Възползване от богатите

Френският икономист Томас Пикетти отбелязва, че съвременният капитализъм по своята същност благоприятства богатите, като добавя, че Германия и Япония налагат огромни данъци върху богатството след Втората световна война.

Кризата засили и светлината на прожекторите над интернет компании като Facebook и Amazon.com, които вече бяха попаднали в полезрението на правителствата заради своите ниски данъчни плащания.

Новият фонд за възстановяване на стойност 750 милиарда евро на Европейската комисия включва план за данъчно облагане на дигиталните гиганти, ако не може да бъде намерено глобално решение.

Промяна в политика за внос и износ

Международната търговия може да падне с над 30% през тази година заради коронавируса според Световната търговска организация. За някои недостигът на медицинско оборудване и видимата крехкост на веригите за доставки са доказателство, че десетилетия на глобализацията са отишли твърде далеч и сега е време за по-голяма самостоятелност.

Доналд Тръмп прекара своето управление в САЩ, атакувайки глобалната търговия, а Великобритания реши да напусне ЕС - най-големият единен пазар в света. Тези тенденции изглежда са готови да продължат.

Самият ЕС настоява за бдителност относно чуждестранните инвестиции, за да се гарантира, че критичната инфраструктура няма да бъде продадена на фона на понижените цени на активите, а планът за възстановяване от коронавируса има за цел „технологичен суверенитет, когато това е от значение“.

Забавяне на темпото

Докато всички горепосочени идеи разчитат на връщане на икономиката на крака, някои икономисти настояват, че след тази криза ще е време да си поемем дъх.

Настоящата криза на практика е експеримент в реалния живот за т.нар. „бавно живеене“- философия за намалено потребление, която природозащитниците изтъкват като единствения начин да се спаси планетата от климатичните промени.

Макар че блокирането на пандемията предполага, че това не е забавно, привържениците на идеята твърдят, че хаотичното замразяване на икономиката не трябва да се разглежда като пример за „бавно живеене“, а по-скоро като сигнал защо то е необходимо - а именно защото вирусната криза показва „неустойчивостта и крехкостта“ на настоящия ни начин на живот.

fallback
fallback