fallback

По-зелени ферми и по-здравословна храна - ключови за климатичния план на ЕС

Зеленото земеделие е едно от най-големите предизвикателства в борбата срещу изменението на климата

16:34 | 20 май 2020

Европейският съюз се стреми да намали екологичния отпечатък на своята селскостопанска и хранително-вкусова промишленост, като напредва с амбициозната си “Зелена сделка”, която цели да направи климата на блока неутрален до средата на века, пише Bloomberg.  

Стратегията „Farm to Fork“ очертава начините, с които регионът да намали наполовина употребата на пестициди и антибиотици, да засили биологичното земеделие, да насърчи растителните протеини и да направи всяка връзка в хранителната система по-устойчива. В отделен план за биологичното разнообразие са предвидени стъпки за възстановяване на екосистемите и намаляване на замърсяването.  

ЕС иска да направи екологичното пречистване един от стълбовете на икономическия план за възстановяване от коронавирусната криза. Зеленото земеделие е едно от най-големите предизвикателства в борбата срещу изменението на климата, като хранителните системи са отговорни за 30% от глобалните емисии на парникови газове и допринасят за загубата на биологично разнообразие. В същото време екстремните метеорологични събития, свързани с повишаването на температурите, подкопават земеделието и производството на морски дарове. 

„Това е конкретният превод на това, което бяхме обявили в “Зелената сделка”, каза Франс Тимерманс, изпълнителен вицепрезидент на Европейската комисия. „И е навременно, защото ако коронакризата ни е научила на нещо, то е, че трябва да премислим връзката си с околната среда“, добави той.   

Това ще се превърне в чувствителен политически въпрос в ЕС, където кризата от Covid-19 доведе до недостиг на работници в селскостопанския сектор и подчерта уязвимостта на веригите за доставки.  

Докато екологичните лобита настояват за по-смел подход на Комисията за справяне с изменението на климата, стратегията на ЕС вече предизвика опасения сред фермерите и производителите на храни, които смятат, че по-строгите изисквания ще подкопаят бизнеса им в момент на рецесия. 

Ето и основните цели, предвидени в двете стратегии - „Farm to Fork“ и стратегията за биологично разнообразие: 

- 50% намаление на употребата на химически пестициди и по-опасни пестициди до 2030 г.; 

- Да се намалят загубите на хранителни вещества с поне 50%, като се гарантира, че няма влошаване на плодородието на почвата; това ще намали използването на торове най-малко 20% до 2030 г.; 

- Увеличаване на биологичното земеделие до 25% от земеделската земя до края на това десетилетие.  

Като част от стратегията „Farm to Fork“, публикувана в сряда, Комисията също така иска да намали наполовина продажбите на антимикробни средства, използвани в животновъдството и аквакултурата, до 2030 г. 

Друга цел е да се насърчава производството и използването на нови източници на протеини, като водорасли или насекоми, като се намалява зависимостта от месо. Това не само ще направи селското стопанство по-устойчиво, но и ще помогне за намаляване на риска от животозастрашаващи заболявания.  

Съгласно „Зелената сделка“ ЕС е напът да ускори сегашния темп на намаляване на емисиите, като целта е да се премахнат парниковите газове до 2050 г. ЕС също така иска да бъде по-ефективен в управлението на ресурсите. Според ЕК около една пета от произвежданата храна в момента се пропилява в Европа, докато 36 милиона граждани не могат да си позволят качествено хранене всеки втори ден.  

Целите, включени в стратегията за биологично разнообразие, включват още: 

- Възстановяване на най-малко 25 000 километра от реките на ЕС до състояние на свободно течение; 

- Създаване на защитени територии на поне 30% от сушата и 30% от морето; 

- Засаждане на 3 милиарда дървета до 2030 година; 

-Спиране и обръщане на темпа на спад на опрашителите.  

И двата плана ще бъдат последвани от законопроекти, които ще се нуждаят от одобрението на държавите-членки на ЕС и Европейския парламент, за да влязат в сила. 

fallback
fallback