fallback

Изборни вълнения в Румъния и Испания, оставки в Боливия: Какво се случва с властта по света?

Четвъртите парламентарни избори за последните четири години в Испания завършиха без категоричен победител

12:05 | 11 ноември 2019

Румънският президент Клаус Йоханис спечели първия тур на президентските избори в страната. Той ще се яви на балотаж срещу бившия премиер на страната и негова честа опонентка Виорика Дънчила.

Йоханис спечели 37% от гласовете на избирателите, показват предварителните резултати от вота, цитирани от Bloomberg и investor.bg.

Лидерката на социалдемократите Дънчила, от своя страна, изостава с над 10 пр. п. разлика, като подкрепата за нея е 23%. Избирателната активност достигна 47,66%.

Междувременно четвъртите парламентарни избори за последните четири години в Испания завършиха без категоричен победител. Управляващата социалистическа партия спечели най-много места, но няма да получи мнозинство в парламента. Крайната десница удвои резултата си от предишните избори, а безизходицата на испанската политическа сцена се задълбочи.

Според резултати от преброяването на бюлетините в над 99 процента от изборните секции Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП) печели 28 процента от гласовете и 120 места в Конгреса на депутатите, долната камара на парламента. Това е с три места по-малко от последните общи избори през април и далеч от необходимите 176 места за постигане на парламентарно мнозинство.

Изпълняващият длъжността министър-председател на Испания и лидер на ИСРП Педро Санчес обеща да сформира стабилно правителство.

„ИСРП спечели изборите. Но нашият план не е да продължаваме да печелим избори. Той се състои в това да сформираме стабилно правителство", каза Санчес. Той призова политическите си опоненти да бъдат отговорни и да му позволят да състави кабинет, с което да се сложи край на продължаващия с месеци политически блокаж.

На второ място се нарежда консервативната Народна партия с 20,8 на сто от избирателната подкрепа и 88 места. Тя подобрява резултата си от историческото дъно, което удари през април, когато успя да вкара в долната камара само 66 депутати.

На другия край на света президентът на Боливия Ево Моралес – един от най-дълго управлявалите държавни лидери в Южна Америка и ключова фигура за лявото движение в региона, обяви в неделя оставката си под натиска на армията. Решението му бе взето след победата му на президентските избори в страната, след които избухнаха кървави протести и бяха отправени обвинения в изборни измами.

Моралес предложи да бъдат произведени нови избори, но главнокомандващият на въоръжените сили го призова в национален ефир да се оттегли.

„Изпращам писмото с оставката си на Законодателното събрание на Боливия", каза 60-годишният социалист. Той нарече оттеглянето си „преврат".

Моралес бе първият президент от коренното население на Боливия и се задържа на власт 13 години и 9 месеца.

По-късно Моралес заяви в Twitter, че е издадена заповед да бъде арестуван.

Той нарече заповедта „незаконна" и добави, че домът му е бил нападнат. „Пучистите разрушават правовата държава", каза бившият социалистически лидер, чието местонахождение е неизвестно.

Още от политическите новини четете на investor.bg.

 

fallback
fallback