Енергийната криза в Япония има десетилетни корени и няма изгледи да отмине

Най-тежката енергийна криза в Япония от повече от десетилетие насам е кулминация на събития, започнали от аварията във Фукушима, и е проблем, от който страната няма да може да се отърси бързо.

Третата по големина икономика в света работи с все по-малко електроенергия, откакто тройната авария във Фукушима през март 2011 г. спря огромния й парк от ядрени реактори. Пазарните реформи през следващите 10 години, които имаха за цел да повишат сигурността на доставките и да направят мрежата по-чиста, доведоха до извеждане от експлоатация на неефективни и мръсни електроцентрали, което допълнително ограничи ресурсите. 

Това създаде предпоставки за настоящия сценарий. Силното земетресение миналата седмица натовари максимално електропреносната мрежа, а във вторник ситуацията се влоши от изненадващото студено време в Токио. Производството на слънчева енергия спадна и нямаше достатъчно газови или въглищни електроцентрали, които да компенсират разликата. Най-голямата енергийна компания в региона едва избегна прекъсване на електрозахранването в един от най-модерните градове в света, след като помоли домакинствата и предприятията да намалят драстично потреблението.

Токийската кула неосветена, след като на 22 март правителството изключи осветлението й, за да пести енергия.

Сегашната криза щеше да бъде " значително по-лека - може би почти без последствия - ако повече от японските атомни електроцентрали бяха в действие", каза Дан Шулман, основател на японската консултантска компания Shulman Advisory, която съветва клиенти относно пазара на електроенергия в страната. Според него въздействието на войната в Украйна върху цените на изкопаемите горива и увеличената зависимост от по-малко надеждни възобновяеми енергийни източници може да доведе до по-голяма нестабилност в японската мрежа.

Случващото се в Япония се отразява и на други електропреносни мрежи от Тексас до Тайван. Енергийният преход и природните бедствия поставят нови предизвикателства пред компаниите за комунални услуги, натоварват максимално мрежите и предизвикват прекъсвания на електрозахранването, които застрашават икономиките, особено бедните на ресурси и изолираните като Япония.

Тъй като японската мрежа е толкова натоварена, бъдещо земетресение, екстремно метеорологично явление или прекъсване на доставките на гориво може да предизвика нов недостиг на електроенергия, дори и тази криза да отшуми.

Проблемите на Япония могат да бъдат проследени до земетресението с магнитуд 9 през март 2011 г., което е най-силното, регистрирано някога в страната. Мощно цунами заля ядреното съоръжение "Фукушима Дай-ичи", прекъсна захранването на охладителните системи и доведе до разтопяване на ядрата на три реактора.

Непосредствено след това Япония затвори всичките си 54 реактора, които осигуряваха около 30% от нуждите ѝ от електроенергия. Само 10 от тях бяха рестартирани съгласно правилата за безопасност след Фукушима поради силната обществена съпротива и тромавия регулаторен процес. Сега ядрената енергия осигурява по-малко от 10 % от електроенергията в Япония. Тя е заменена от смесица от природен газ, въглища и слънчеви инсталации.

"След Фукушима обществеността е против ядреното електропроизводство, така че за правителството е трудно да реши този проблем", каза Антъни Стейс, търговец на енергия от Сидни, който следи отблизо японския пазар. 

Правителството е наясно с дилемата и ускори либерализацията на енергийния пазар, като кулминацията на усилията бе реформата от 2016 г. за разбиване на монополите, държани от регионални енергийни компании като Tokyo Electric Power Co. Идеята беше, че повече компании ще навлязат на пазара на дребно на електроенергия, ще увеличат конкуренцията, ще повишат сигурността на доставките и в крайна сметка ще намалят цените на електроенергията за потребителите.

Непредвидено въздействие

Цистерни със замърсена с радиация вода и повредени реактори в атомната електроцентрала "Фукушима-1" в Окума.

Но е имало и непредвидени последици: За да спечелят предимство пред новите си конкуренти, регионалните енергийни компании побързаха да изтеглят от експлоатация резервните електроцентрали, които бяха скъпи и неефективни, за да намалят разходите си и да осигурят на клиентите си по-привлекателни цени на електроенергията. Това допълнително ограничи наличните доставки и премахна ключова част от инфраструктурата за спешни случаи.

В същото време най-големите конкуренти на японските регионални енергийни дружества не бяха толкова заинтересовани да инвестират в нови производствени мощности. Те се съсредоточиха върху продажбата на дребно на електроенергия, която набавяха или от спот пазара, или чрез споразумение за покупка със съществуваща електроцентрала.

Според данни от електроенергийната борса преди земетресението миналата седмица Япония е разполагала с наличен капацитет от едва 142 гигавата. Това е с 23% по-малко, отколкото през 2016 г., няколко седмици преди либерализацията на пазара. Електроенергийните мощности, захранвани с петрол - най-скъпото от изкопаемите горива - са намалели със 73% за същия период.

Междувременно през 2012 г. Япония въведе програма за преференциални тарифи, която стимулира инсталациите на соларни панели. Макар и изключително успешна, тя също така препълни мрежата на страната с непостоянна електроенергия, което затрудни, а понякога и направи не особено рентабилно, заместването на излизащите от експлоатация топлоелектрически централи.

Така че, когато миналата седмица земетресението удари и извади от строя 12 електроцентрали, Япония имаше малко свободен капацитет, който да използва. Внезапното застудяване увеличи търсенето, но намали производството на слънчева енергия.

Внезапното застудяване увеличи търсенето, но намали производството на слънчева енергия, което принуди най-голямата енергийна компания в страната да поиска от предприятията и домакинствата да намалят потреблението. 

Повтаряща се криза
Въпреки че правителството твърди, че недостигът на електроенергия отслабва, това облекчение може да не продължи дълго. Според запознати няколко въглищни електроцентрали може да останат извън строя в продължение на месеци, тъй като машините за зареждане на горивото в съоръженията са повредени. Това означава, че Япония ще трябва да закупи втечнен природен газ на място, което не е лесна задача, като се има предвид, че горивото е изправено пред недостиг на доставки в световен мащаб. 

Дългосрочната перспектива не изглежда много по-добра. Усилията на Япония да намали драстично зависимостта си от изкопаемите горива ще оставят празнина, която възобновяемите енергийни източници няма да могат да запълнят лесно в продължение на години. Миналата година правителството заяви, че има за цел възобновяемата енергия да съставлява една трета от производството на електроенергия в страната до 2030 г., в сравнение с предишната цел от по-малко от една четвърт. В същото време преработеният план намалява производството на електроенергия от газ и въглища приблизително наполовина до края на десетилетието. 

Планът също така изисква от Япония да рестартира на практика всичките си 33 действащи ядрени реактора - трудна задача предвид обществената опозиция. Досега са възобновени само 10 блока. Всичко това прави по-вероятно кризата от тази седмица да се повтори при следващото затруднение. 

"Много електроцентрали в страната се затварят", каза Го Мацуо, ръководител на Института за енергийна икономика и изследване на обществото в Токио. "Необходима е фундаментална промяна в начина на насърчаване на инвестициите в тази област. Решението за инвестиции в широкомащабно производство на електроенергия отнема седем до осем години, така че това означава, че има спешна необходимост от промяна."