fallback

Как Европа да плати за бежанците

Решението е издаването на облигации „сигурност и мобилност” (ОСМ)

10:03 | 19 ноември 2015
Автор: Димитър Баларев

След парижките нападения Европа застава пред двойна криза. Трябва да се изправи срещу тероризма и да стигне до обща стратегия за имиграционната си криза, която води до завръщане на редица ксенофобски партии. Нещата може да станат и по-зле, тъй като се предвиждат до 1.5 млн. имигранти тази година. Свободното придвижване на хора е ключова европейска ценност, но ще се изгуби ако Европа не успее да подсигури външните си граници, пишат Джейкъб Киркегаард и Томас Филипън в Bloomberg View. 

Разходите по подсигуряването на външните граници – все по-голям приоритет, и интегрирането на вече приетите мигранти ще надвишат предвиденото в сегашните бюджети. Европа може да похарчи до 20 млрд. евро годишно, за да охранява границите си, както и между 10 000 и 20 000 евро на глава да интегрира новопристигналите имигранти. Годишният европейски бюджет е 140 млрд. евро, от които само 143 милиона евро са за Frontex - европейската служба за граничен контрол, за разлика от Щатите, които харчат 32 млрд. долара за същите задачи. Увеличаване до дори малка част от това ще е невъзможно за европейския бюджет. Трябва да се намерят други източници на финансиране.   По ирония, решението на миграционния проблем е недостъпно по време на кризата: издаването  на облигации „сигурност и мобилност” (ОСМ). Тези облигации предоставят нужната финансова изобретателсност и макроикономическа политика, от които Европа се нуждае да мобилизира общите ресурси и да финансира имиграционната си политика, докато същевременно запазва открити вътрешните си граници.   Тези облигации дългосрочно ще бъдат платени и от самите имигранти заради повечето работна ръка, икономически растеж и данъчни приходи. Нека бъдат „приходни облигации” – т.е. суверенен дълг, обезпечен от данъците на страните – членки. За да се намали фискалният натиск върху сегашните граждани, може да се наложи такса за всяка една виза, подобно на САЩ където секцията Citizenship and Immigration Services в Homeland Security department  е почти изцяло финансирана от такси на ползвателите.   Макроикономическата причина за тези облигации е очевидна. Европа днес заема на почти 0% лихва и със сигурност няма да и е излишен фискален стимул от 40 млрд. евро, които отиват за поддържане политическата стабилност и покачване на дългосрочния процент на растежа. Последно и най-важно, политическата икономия на ОСМ се различава из основи от тази на еврооблигациите заради три причини. Исторически погледнато, дълговете са ставали общи само когато са се преследвали общи цели и интереси. Александър Хамилтън е могъл да обобществи дълговете от войната за независимост, защото са я възприемали като обща борба. Поради същата причина се оказа невъзможно да се издадат еврооблигации след европейската дългова криза: унаследеният дълг от кризата беше възприет като последствие от индивидуални прегрешения. Кризата на проекта за отворени граници обаче е обща отговорност и може да бъде решена само на европейско ниво.   Второ, рисковете от имигрантската криза са по-широко споделени от тези на финансовата криза. Гърция и Италия са фронтови страни в сирийската криза, Германия е главната дестинация, а Франция и Испания имат силни африкански експозиции. Идеята ще има и своите противници – най-вече сред източните страни, които заеха изключително силна позиция срещу имиграцията. Но подсилена външна граница е и в техен интерес.   Трето, постепенната имиграция към Европа е новото нормално. В САЩ демографският натиск се очаква да спадне със намалението на дела на младите мобилни хора в Латинска Америка. В европейските съседни райони – Близкия изток и Африка, броят на младите хора все още расте бързо. Миграционният натиск ще продължи да нараства, дори и акос е намери решение на сирийската и либийската граждански войни.   Не трябва да губим сериозна криза. Имиграцията е дългосрочен проблем, който изисква дългосрочно решение. Издаването на ОСМ може да финансира амбициозни решения и да възпре заплахите за европейското единство.

fallback
fallback