fallback

Светът е пристрастен към въглищата и COP26 едва ли ще промени това

Изгарянето на въглища представлява най-голямата пречка за постигане на целта на Парижкото споразумение за ограничаване на затоплянето до 1,5C.

17:40 | 23 октомври 2021
Обновен: 21:37 | 23 октомври 2021
Автор: Антон Груев

Един тон въглища никога не е струвал толкова колкото сега. Правителствата и компаниите за комунални услуги по целия свят са готови да платят рекордни суми, буквално за да поддържат осветлението по улиците и в домакинствата. Това е разтърсващата реалност, с която глобалните лидери трябва да се сблъскат на преговорите за климата в Глазгоу този месец докато надеждите за постигане на споразумение, което да сложи край на зависимостта на света от най-мръсното гориво избледняват, пише Самюъл Додж за Bloomberg.

Изгарянето на въглища представлява най-голямата пречка за постигане на целта на Парижкото споразумение за ограничаване на затоплянето до 1,5C. Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш го нарича "смъртоносна зависимост", а президентът на COP26 Алок Шарма призова лидерите да "изпратят въглищата в историята".

Вече има известен напредък — плановете за нови въглищни електроцентрали в целия свят показват спад от близо 70% от 2015 година насам. Миналия месец президентът Си Дзинпин обяви, че Китай ще спре да строи електроцентрали на въглища в чужбина, а сега Германия иска да спре употребата на въглища до края на това десетилетие. А над 40 държави са се ангажирали да „не започват нови въглищни проекти“. Употребата на възобновяеми енергийни източници рязко се увеличава.

Драстичното покачване на цените през последните седмици показва все по-ясно, че това не е достатъчно. Човечеството остава дълбоко зависимо от въглищата.

От една страна, въглищата продължават да доминират в общия микс за производство на електроенергия в света и то с голяма разлика. Все още се строят повече нови въглищни централи, отколкото стари спират работа, а Международната агенция по енергетика прогнозира, че емисиите от енергийния сектор ще достигнат рекорд през 2022 г., когато потреблението на въглища се увеличи.

За да се постигне целта от 1,5C, емисиите от въглища трябва да намалеят през това десетилетие около два пъти по-бързо от замърсяването от нефт и газ, според анализа на Carbon Brief на глобалните сценарии за емисии. Например, в един от десетките потенциални планове за постигане на целта, въглищните емисии ще трябва да намалеят със 79% от 2019 до 2030 г.

Това е огромно предизвикателство, което става още по-застрашително предвид нарастващия апетит за въглища за производство на електроенергия през тази година. Глобалната криза на електроенергията и недостигът на природен газ повишиха търсенето на въглища, изпратиха цените до рекордни върхове и доведоха до недостиг на пазара.

И въпреки че производството е ограничено, тъй като най-големите минни компании се оттеглят от въглищата под натиска на инвеститорите, високите цени вероятно ще привлекат частни и по-малки играчи, които не са изправени пред същите ограничения, което означава, че има повече въглища за изгаряне.

Както почти всеки друг аспект на световната икономическа история, търсенето на въглища през последните три десетилетия беше история за възхода на Китай. Тъй като световната производствена база се премести на изток, нарасна и търсенето на евтини и лесни за изграждане енергийни мощности, които захранват всичко от заводи за стомана до малки и големи градове.

От 1990 г. търсенето на въглища в САЩ е намаляло наполовина, най-вече защото енергийните компании са ги заменили с природния газ. Европейското търсене е намаляло с почти две трети. Но този спад лесно се компенсира от растежа в Китай. Потреблението там беше приблизително равно на американското в края на Студената война, но сега възлиза на зашеметяващите 87 638 тераджаула, повече от половината от общото търсене в света.

Не е само Китай. Индия гори повече въглища от Европа и САЩ взети заедно и миньорите залагат на нарастващото търсене през следващото десетилетие от страни като Виетнам, Бангладеш и Индонезия, въпреки че опасенията за замърсяването и по-евтините алтернативи заплашват да провалят тези планове.

Нищо не подчертава миграцията на въглищата от запад на изток по-добре от мястото, където електроцентралите се въвеждат и извеждат от експлоатация. В продължение на десетилетия централите се затварят в цяла Европа, заради мощна комбинация от натиск на политиките в областта на климата, падащите разходи за възобновяеми източници и изобилието от евтин газ.

Миналата година Обединеното кралство, първият символ на индустриалната революция, задвижвана от въглища, отбеляза 67 последователни дни, без да изгори нито един килограм от горивото. Испания затвори седем от своите 15 въглищни централи през 2020 г. Половината от въглищните централи в региона са затворени или ще затворят до 2030 г.

Тази година кризата с властта в Европа разкри уязвимите места в системата. Великобритания е особено тежко засегната, след като спокойното време удари производството на вятърна и изостри последиците от недостига на газ.

Междувременно затворените централи в Европа бяха лесно компенсирани от отворени нови такива в Азия. Китай, Индия, Индонезия, Япония и Виетнам планират да добавят повече от 600 въглищни блока. Само Китай строи или планира въглищни електроцентрали, които са еквивалентни на шест пъти целия капацитет за изгаряне на въглища в Германия.

Настоящото десетилетие е десетилетието на възобновяемата енергия. Бързото развитие на технологиите, огромните правителствени субсидии и падащите разходи доведоха до това, че моретата от слънчеви панели и горите от ветрогенератори станаха нещо обичайно.

И все пак, въпреки огромното разпространение на възобновяеми източници, изгарянето на въглища остава любимият начин в света за производство на енергия, което представлява 35% от цялата електроенергия. Въпреки че делът на възобновяемите енергийни източници е нараснал от 20% на 29% от глобалния микс през последното десетилетие, въглищата загубиха само 5 процентни пункта за същия период.

Въглищата са най-големият единичен източник на въглеродни емисии и най-големият замърсител с парникови газове в сектора на електроенергия. И въпреки че през миналата година глобалните емисии на въглероден диоксид отчитат най-големия спад в историята, основната причина за това беше сривът в търсенето а не рязък спад в употребата на въглеводороди. През 2021 емисиите в световен мащаб отново нарастват, докато икономиката се възстановява от пандемията. 

fallback
fallback