fallback

ЕС и САЩ трябва да изгладят проблемите във връзката си, за да може тя да проработи

Светът преминава към нова биполярна структура, която се върти около САЩ и Китай. А ЕС трябва бързо да намери своето място в този сценарий

19:36 | 6 октомври 2021
Обновен: 21:46 | 6 октомври 2021
Автор: Георги Карамфилов

“Потънахме в поредния период на трансатлантически блус”. С тези думи започва последният анализ на Politico за отношенията между САЩ и ЕС. 

От Афганистан до съюза Aukus, краткият меден месец между Европейския съюз и САЩ на президента на Джо Байдън изглежда приключи. Но е важно да запомним, след прекаления оптимизъм, който последва края на управлението на Тръмп, че трансатлантическите отношения винаги са имали своите търкания и разочарования, своите възходи и падения и ние отново сме готови за възстановяване.

Всъщност стартирането на Съветът по търговия и технологии (TTC) между САЩ и ЕС в Питсбърг миналата седмица начерта пътя към възраждането на отношенията и към истинския център на трансатлантическите отношения на 21-ви век. Четвъртата индустриална революция, общественото здраве, възстановяването на икономиката, преходът към зелената енергия, в тези сфери всъщност се осъществяват европейските промени и именно там се крие най-големият потенциал за сътрудничество със САЩ.

Въпреки всички приказки за дипломация и съюзи, изложени в обръщението на Байдън пред Oбщото събрание на ООН, САЩ ще действат, както винаги, в своя национален интерес. И макар интересите на САЩ да се съобразяват с тези на ЕС по отношение на европейската сигурност, необходимостта на Вашингтон да се преориентира стратегически към Китай и да инвестира повече във възпирането на Пекин в Индо-Тихоокеанския регион също ще означава постепенно оттегляне от околните на Европа региони.

Единственият разумен ход, който ЕС може да предприеме, е да засили собственото си присъствие в съседните райони. И Афганистан, и Aukus възобновиха дебата за европейската отбрана и стратегическата автономия на блока, но за съжаление почти нищо не се случва на този етап.

Европейците продължават да говорят за сигурност и отбрана и, честно казано, постепенно инвестират повече в своите възможности да си ги осигуряват сами. Но когато става въпрос за действия, с изключение на операцията на Франция в Сахел, нищо друго не хваща окото.

Силното трансатлантическо партньорство в крайна сметка трябва да включва по-балансирани отношения в сферата на сигурността и отбраната, такива с по-голямо европейско присъствие, както и по-голямо уважение от страна САЩ към суверенитета на Европа. Може би някой ден това ще се случи. Но този ден не е днес.

Но това не означава, че няма много неща, които двете страни могат да направят заедно. Области като икономиката, технологиите, климата и енергийния преход предлагат много по-обещаващи опции за смислено сътрудничество. В тези сфери пандемията предложи на ЕС възможност за действие, Европа я сграбчи. Страните от ЕС излизат от тази коронавирусна криза като едно, със способността си да се грижат за своите граждани на 100 процента.

ТТС е най-непосредственият пример за потенциала на този вид трансатлантическа координация. Повдигането на темата по време на встъпителната среща относно пазарното поведение на Китай също отразява фундаментална истина: Светът преминава в нова биполярна структура, която до голяма степен се върти около САЩ и Китай.

Това не означава, че други геополитически сили, включително ЕС, са без никакво значение. Но няма как да отречем, че те ще бъдат привлечени или към единия, или към другия полюс, до голяма степен в зависимост от естеството на техните политически системи. За разлика от Студената война обаче, настоящата конкуренция се отличава с дълбока взаимозависимост и се проявява предимно в икономическата и технологичната сфера.

Това поставя Европа в отчетливо различна позиция от преди: Докато през 20-ти век Европа имаше значение за САЩ, защото беше част от меню на Вашингтон, днес ЕС е фактор, защото има място на масата.

Икономическите, технологичните и енергийните преходи ще бъдат биещото сърце на трансатлантическото партньорство на 21-ви век. За разлика от отбраната, това са области, в които Европа пое инициативата и си спечели заслуженото уважение.

Това не означава, че разлики не съществуват и в тези области. Въпреки че е постигнат напредък, по цели за декарбонизация, обещания за финансиране на на борбата за опазване на околната среда и стартиране на глобалния алианс за метан, например, все още има дълбоки води, разделящи ЕС и САЩ. Най-вече по въпроси като ценообразуването на въглерода. Ако двете страни не успеят да постигнат общ език, някои от тези разлики ще се превърнат в последващи трансатлантически проблеми. Както стратегически, когато става въпрос за Китай, така и за бъдещето на нашата планета.

Меденият месец идва и си отива, но сега, когато реалните проблеми показаха своето лице, е време да накараме тази връзката да работи. Особено в преходните области, които са толкова екзистенциални и за двете страни.

fallback
fallback