Финансовата индустрия в Лондон иска действия, а не празни приказки по темата за дерегулация

Пандемията и Брекзит накараха британските банкери и политици да възстановят отношенията си след дълъг период на противоречия. Но колко дълго ще продължат тези възобновени взаимоотношения?

Това бе забележителен обрат за сектора, който събори световната икономика през 2008 г. и след това, в навечерието на референдума за Брекзит през 2016 г., се бори със зъби и нокти срещу напускането на ЕС. Но пандемията показа на политиците колко важни могат да бъдат финансовите институции при предоставянето на помощ на физически лица и бизнеси. Банките дадоха на клиентите си, засегнати от COVID-19, около 5,8 милиона отсрочки от погасяване на заеми по време на разгара на пандемията, докато в същото време успяха да вкарат около 75 милиарда британски лири в икономиката чрез държавни заеми. Опитът на ЕС да ухажва Лондон дори след Брекзит междувременно подчертава геополитическата стойност на града като актив на Обединеното кралство.

Вследствие на това политиците от различни партии сега отново възхваляват града. В допълнение към все по-ясно изразената благодарност на консерваторите, дори някои лейбъристи възхваляват потенциала на индустрията за създаване на работни места.

Нарастващият списък за реформи в политиката, разгърнат след Брекзит, може да доведе до ново напрежение, тъй като финансистите очакват конкретните резултати от рационализирането на регулациите. Ключовият въпрос е дали правителството е обещало прекалено много в опит да създаде по-добър имидж след напускането на ЕС.

Някои хора от индустрията се притесняват, че администрацията на Борис Джонсън може и да не успее. Екипът на Джонсън все още не се отличава с някаква особена съдебно-политическа реформа, каза Шарлот Кларк, директор по регулирането към Асоциацията на британските застрахователи.

Докато правителството изглежда върви в правилната посока, „последните няколко години го научиха, че нещата могат да се променят доста бързо“, добави Кларк. "Предстои да се вземат наистина големи решения."

По-специално, тя посочи предстоящите регулаторни промени за застрахователите (наречен Solvency II) и консултацията след прегледа на пазарите на едро, който приключи в петък. Ревизията се стреми да премахне стандартите на ЕС от британското законодателство, регулиращо огромни части капиталовите пазари, от търговията със стоки и акции до облигации, деривати и събиране на данни.

В допълнение към приоритетите, отбелязани от Кларк, докато индустрията наблюдава, правителството иска информация за облекчаване на изискванията за проспекти (информационен документ, издаван при първоначална емисия акции на учредяващо се дружество) за фирмите, регистрирани на борсата.

Великобритания предприема преразглеждане на капиталовите изисквания за местните банки и застрахователните дружества. Държавата също така иска да се защитят депозитите от рискова пазарна дейност, онлайн кредити, цифрови активи и фондови пазари, наред с други области.

Години наред отношенията между Лондон и правителството бяха трудни. Нивото на недоверие и несгоди, което държавата и столицата имат, е нечувано в другите области на икономиката, казва Антъни Браун - бивш банков лобист и настоящ депутат от консерваторите. 

Това „търкане между правителствените регулатори и индустрията“ се дължи на финансовата криза и последвалото широко противопоставяне на Брекзит от страна на градската индустрия, казва той.

Но сега "интересите все още трябва да се напасват", каза той, посочвайки статута на финансовия сектор като ключов източник на износ, данъчни приходи и добре платена работа.

„Финансовите услуги бяха масово реформирани през последните 10 години и ... те си научиха уроците“, добави Браун, който преди ръководеше Британската асоциация на банкерите, сега известна като UK Finance, най-мощната група за защита на финансовата индустрия в държавата.

Едно от обясненията за тези промени е, че дневният ред на консервативното правителство след Брекзит разчита до голяма степен на финансовата индустрия, от финансиране на зелени проекти до инвестиране в офиси в градове извън Лондон до подпомагане на събирането на пари за ключови чуждестранни съюзници, като Индия.

„Виждаме все по-сериозно признание, че фирмите за финансови услуги може да са в състояние да подпомагат дори повече цели в политиката“, казва Сара Хол, професор по икономическа география в Университета в Нотингам и старши сътрудник във аналитичния център “Великобритания в променяща се Европа”. Хол посочи неотдавнашен доклад на ветерана от Консервативната партия Яйн Дънкан Смит, призоваващ за дерегулация на финансовите услуги в подкрепа на правителствената програма за „изравняване“ на икономическите различия.

Междувременно индустрията е доволна, че стремежът на правителството да промени регулациите, наследени от ЕС, е в ход, тъй като техническите промени в разпоредбите за търговия с акции, застраховането, банкирането и аспектите на управлението на активи вече са влезли в сила. В същото време тези поправки са най-лесната част от изпълнението на Брекзит, тъй като подкрепата за тях беше почти универсална, както на пазарите, така и в политическите лагери, докато предстоящите регулаторни реформи може да са по-сложни.

Мащабният дерегулационен натиск е част от плана на министъра на финансите Риши Сунак да превърне Великобритания в „най -вълнуващия център за финансови услуги в света за десетилетия напред, създавайки просперитет у дома и проектирайки английските ценности в чужбина“, както той очерта в реч през юли. Заместникът на Сунак, който надзирава финансовите услуги, Джон Глен, също възхвалява сектора, като посочва данъчното му участие - 76 млрд. паунда годишно, както и експортния му потенциал. Той се зарече, че правителството ще бъде партньор на сектора в света след Брекзит, тъй като финансовите услуги стават приоритет в търговските сделки.

Тази исторически амбициозен брой от реформи може да е толкова мащабен, колкото „Големия взрив“ на премиера Маргарет Тачър, каза Сунак пред радио City AM през януари.

Но ако помислим малко за какво ще стане в бъдеще обаче, някои вътрешни хора от Лондон се опасяват, че парламентарното време ще бъде твърде ограничено за обсъждане и приемане на някои от най-важните законодателни актове. Те включват бъдещата регулаторна рамка, предаване на правомощията на ЕС на регулаторните агенции във Великобритания и преразглеждането на банковите правила, които биха могли да позволят на британските депозитори да се потопят на световните капиталови пазари.

В по-широк план те казват, че енергията след Брекзит за стимулиране на промяната може да загуби пара, особено ако правителството продължава да се фокусира върху социологически проучвания и изяви по медиите, а не върху мръсната работа по промяната на политиката.

Промяната на разделителните линии на индивидуалните или фирмени активи е „програма за реформа, която ще отнеме от три до пет години“, базирана на типичния темп на парламентарната работа, каза съветник за частния сектор, който работи в Министерството на финансите. С този график дневният ред, който може да бъде обект на политически спорове, има шанс да съвпадне с парламентарните избори, които в момента са насрочени за 2024 г., и да намали желанието на правителството да бъде виждано като приятел на големите финансови индустрии и отново да заеме удобната позиция на защитник на обикновения човек.

Докато администрацията на Джонсън „е най-подкрепящата финансовата индустрия, която сме имали от финансовата криза“, задачата се усложнява допълнително от разделения вътре в самата индустрията, добави съветникът.

Един пример е загрижеността за така наречените дружества за придобиване със специално предназначение (SPACs). Те първо събират пари от инвеститори въз основа на публичното доверие на своите лидери, а след това намират частна компания за закупуване. Това автоматично води до това, че тази компания става публична. Този процес, който идва с определени рискове, присъщи на авансовия начин на вземане на парите от инвеститора, беше извън обсега на британските правила до този август, което означава, че страната пропусна транзакции на стойност десетки милиарди лири, които вместо това се реализираха в Амстердам и Ню Йорк.

Сега правилата бяха разхлабени, за да могат SPAC да се появят в Лондон, което беше основен приоритет за министъра Раши Сунак. От сектора за управление на активи се противопоставиха на този ход, защото той идва с по-малко предпазни мерки срещу загуба на пари, ако SPAC все пак се провалят.

По същия начин се очаква предстоящите правила за цифрово регулиране и онлайн кредитиране да предизвикат разнопосочни мнения както в рамките на града, така и сред политическите институции. Докато регулаторите водят кампания, за да предотвратят отделните спестители да правят залози за криптовалута, и търсят повече влияние върху този пазар, политиците са предпазливи да не си превишат правомощията, тъй като се стремят да създадат център за международна търговия с цифрови активи в Лондон. Работна група на Хазната на Банката на Англия проучва възможностите за дигитализиране на националната валута.

Всичко това ще трябва да бъде направено изключително внимателно, като се следи стриктно как това ще се отрази на репутацията на Обединеното кралство като стабилен финансов пазар. Европейската комисия постави под съмнение стабилността на английските финансови пазари особено след Брекзит. „Не може хем да има равнопоставеност, хем широко разминаване“, заяви еврокомисарят по финансите Майърд Макгинес в реч по-рано тази година, посочвайки реформите във Великобритания.

Има един простичък факт и той е, че  ЕС и Великобритания еднакво много искат да повишат реномето си на международните пазари. Но благодарение на много по-големия икономически и спестовен пазар на ЕС, блокът има предимството, че може да възпрепятства достъпа до британските фирми, които трябва да намерят начини да продават стоките си на богатите домакинства и корпорации на континента. От гледна точка на ЕС, неговият собствен недоразвит финансов пазар остава зависим от Великобритания, а Брекзит се разглежда от Брюксел като възможност за намаляване на тази зависимост.

"Въпросът е до каква степен правителството ще увеличи максимално конкурентния потенциал на марката Global Britain и до каква степен това ще ядоса ЕС?", пита бивш служител на ЕС, който сега работи като съветник по въпросите за частния сектор в Лондон. „Истината е, че все още косвено се договаряме с ЕС и правителството все още не е изправено пред трудните въпроси за различията.“