fallback

Интернет потребителите рискуват бой, затвор или заплахи заради изразено мнение

Freedom House установява, че потребители са били арестувани или осъждани за своите онлайн дейности в 56 от 70-те държави, обхванати в последния им доклад

15:45 | 21 септември 2021
Обновен: 16:04 | 21 септември 2021
Автор: Георги Карамфилов

Интернет потребителите в рекорден брой страни са били подложени на арести и физически нападения заради постовете си през последната година, се казва в доклад, показващ мрачната картина на свободата на словото в онлайн средата през 2021 г.

Годишният доклад „Freedom of the Net (Свобода в мрежата)“, който бе публикуван във вторник, посочва, че спирането на интернета в Мианмар и в Беларус представляват сериозно падение, тъй като онлайн правата намаляват в световен мащаб за 11-та поредна година.

Съставено от Freedom House проучване дава на страните оценка от 1 до 100 относно нивото на свобода на изразяването в интернет, с което се ползват гражданите. Докладът включва степента, до която те са изправени пред ограничения за съдържанието, до което имат достъп.

Други фактори включват дали проправителствените тролове се опитват да провокират и манипулират онлайн спорове.

„Тази година потребителите се сблъскаха и с физически атаки като отмъщение за свои публикации в мрежата в 41 държави“, се казва в доклада". „Рекордно висок“ е броят на хора, които са били заплашвани, нападани и бити за техни постове, откакто изследването е започнало преди 11 години.

Примерите включват студент от Бангладеш, хоспитализиран след побой за предполагаеми „антиправителствени дейности“ в социалните медии, и мексикански журналист, убит, след като публикува видео във Facebook, обвиняващо криминална група в убийство.

Докладът също така установява, че потребители са били арестувани или осъждани за своите онлайн дейности в 56 от 70-те държави, обхванати от доклада. Това са рекордните 80%.

Freedom House включва и двама египетски инфлуенсъри, които са пратени в затвора през юни заради публикуване на видеоклипове в Tik Tok, в които насърчават жените да правят кариера в социалните медийни платформи.

Мианмар бива жестоко порицан в доклада, след като военните превземат властта в преврат през февруари и спират интернет като блокират социалните медии и принуждават технологичните компании да предадат личните данни на потребителите.

Спирането на интернет се  използва като начин за прекъсване на комуникациите преди изборите в Уганда през януари и след спорни избори в Беларус през август миналата година. Същият подход се използва и в Колумбия, където властите се опитват да предотвратят изтичането на информация за жестокостта, с която полицията е смазала антиправителствените протести. 

Общо поне 20 държави са блокирали достъпа на гражданите до интернет в периода, обхванат от проучването от 2020 г. до май 2021 г.

В доклада няма само лоши новини. Гамбия бива похвалена за продължаването на тенденцията за сериозна свобода в интернет, откакто бившият президент на Гамбия Яхя Джаме бива свален от власт през 2017 г.

Исландия оглавява класацията, следвана от Естония и Коста Рика, първата страна в света, обявила достъпа до интернет за човешко право.

В другия край на спектъра Китай е обявен за най-големия злоупотребяващ с интернет свободите в света. Управляващите в Пекин раздават тежки присъди и дори затвор за онлайн опозиция.

Сред позитивите, който се отбелязват в доклада, е че аудио приложението Clubhouse предоставя „безпрецедентно пространство за китайските потребители да обсъждат чувствителни въпроси с хора извън континентален Китай”. Само че Пекин го блокира през февруари 2021 г.

По целия свят изследователите обвиняват правителствата, че използват регулацията на технологичните компании за репресивни цели.

„В колосалния сблъсък между правителства и технологични компании правата на потребителите на интернет се превръщат в основните жертви“, казват от Freedom House.

Много правителства прилагат закони, които ограничават огромното влияние на технологичните гиганти като Google, Apple и Facebook. Някои от тези мерки са оправдани при положение, че технологичните гиганти имат склонност към монополното поведение, се казва в доклада.

Но авторите разкритикуват държавите, включително Индия и Турция, че приемат законодателство, което налага на социалните медийни платформи да премахва съдържание, считано за обидно или което подкопава обществения ред, често при „неясно определени“ условия.

Законодателството, което принуждава технологичните гиганти да съхраняват местните данни на локални сървъри, предполагаемо в името на „суверенитета“, също се увеличава и е удобно за злоупотреба от страна на авторитарните правителства, предупреждава докладът.

Според проектозакон във Виетнам властите имат достъп до личните данни на хората под „неясно определен претекст, свързан с националната сигурност и обществения ред“.

fallback
fallback