Най-добри приятели: Пакистан целѝ сериозна сделка с Европа по подобие на Турция

Някои западни сили, които се надяват да повлияят на новото талибанско правителство, гледат на Пакистан с очаквания да поеме ролята на посредник.

Страната има уникални отношения с Афганистан. Те споделят граница от 2570 км и са значими търговски партньори. Има множество културни, етнически и религиозни връзки. Бившият афганистански лидер Хамид Карзай определи някога двете страни като „неразделни братя“.

Но в някои столици, които вече се редят на опашка да съживят отношенията си с Исламабад, има смесени чувства да се търси помощ от страна, отдавна разглеждана като пария.

Само за една седмица външните министри на Германия, Нидерландия и Великобритания посетиха Исламабад. Следващата е Италия. Те дадоха обещания за бързи парични средства на пакистанската каса срещу съдействие за хуманитарната криза и изсипаха възхвали за помощта в евакуацията на хиляди дипломатически служители и афганистански работници от Кабул.

Посланикът на Германия в Пакистан Бернхард Шлагек заяви, че не би било възможно да се изведат германския и холандски персонал без помощта на Ислямабад, докато Пакистан също получи приятелски обаждания от председателя на Съвета на ЕС Шарл Мишел, висшия представител на ЕС по външната политика Хосеп Борел, Австрия, и словенците, които в момента заемат ротационното председателство на Съвета на ЕС.

Тази новооткрита привързаност към Пакистан е значителна промяна в дипломатическите вълни от тази пролет, когато ЕС имаше очи само за Индия. През април ЕС се ангажира с индо-тихоокеанска стратегия, която има за цел да види засилено европейско сътрудничество с Индия срещу (съюзника на Пакистан) Китай. През май Брюксел също започна преговори за свободна търговия с Ню Делхи.

Завръщането на талибаните в Кабул сега дава на Пакистан отлична възможност да се върне в играта. Страната използва вниманието, за да се опита да ребрандира имиджа си в международен план и да използва позицията си като основна дестинация за афганистанските бежанци, за да постигне точни отстъпки за своите приоритети като икономическа помощ, търговски стимули, по-свободни пътувания до Европа и дипломатическа подкрепа за спорния с Индия регион Кашмир

Увертюрите идват в критичен момент, тъй като Пакистан и Европа се борят с последиците от оттеглянето на САЩ от региона. 

Вашингтон отдавна е основният доставчик на оръжие и помощ на Пакистан, докато имаше нужда от помощта на Пакистан в Афганистан, но тъй като отношенията се влошиха - особено след като Пакистан предостави помощ на афганистанските талибани, дори когато групата атакуваше американските сили - Исламабад се стреми да инвестира в други отношения. Европа, която беше засегната от решението на САЩ да се изтегли, сега трябва да осигури собствените си интереси в региона без американска помощ. 

Приятели в нужда

Преди афганистанската криза Пакистан не беше популярен в Брюксел. Консервативната ислямска държава рутинно беше омаловажена заради своите човешки права и двуличното си поведение в Афганистан, където едновременно подкрепяше както НАТО, така и талибанските сили. Докато ЕС е основен търговски партньор за Пакистан, южноазиатската страна е далеч надолу в списъка на приоритетите на ЕС.

Но всичко това се промени, откакто талибаните превзеха Афганистан миналия месец, докарвайки европейските страни до отчаяние как да репатрират своите граждани.

Исламабад подчерта своята роля в подпомагането на европейските и чуждестранните служители да напуснат Кабул, включително 294 холандски граждани, 201 белгийци, 216 италианци и 273 датчани. В допълнение, Пакистан също помогна за евакуацията на повече от 4000 афганистански граждани, които са работили със САЩ и съюзническите сили в Кабул. Страната успя да го направи поради силните си връзки с талибаните, което й позволи да продължи полетите и да поддържа посолството си отворено, въпреки че повечето държави се опитваха да напуснат страната.

"Имаме огромно възхищение и уважение към Пакистан и бихме искали да повторим нашата благодарност", каза холандският външен министър Сигрид Кааг на пресконференция в Исламабад в сряда.

Външният министър на Обединеното кралство Доминик Рааб, който беше на следващия ден в столицата, обяви, че Великобритания изпраща екипи до съседите на Афганистан, включително Пакистан, за да подпомогне обработката на пристигащите от Афганистан и да ги репатрира в Обединеното кралство. Той също така обяви, че Великобритания незабавно изпраща 30 милиона паунда на съседите на Афганистан, сред които главен получател е Пакистан, за да им помогне да се справят с хуманитарната криза.

"Пакистан е жизненоважен партньор за Великобритания", каза Рааб.

В дългосрочен план Европа вярва, че Пакистан е от решаващо значение за предотвратяване на нова вълна бежанци. Приемането на бежанци е токсичен проблем в Европа и континентът се стреми да избегне проблемите, които преживя при последния наплив през 2015 и 2016 г. Австрия се зарече да не приема повече афганистански бежанци, а френският президент Еманюел Макрон каза, че Европа „трябва да предвиди и да се предпази от големи нередовни миграционни потоци, които биха застрашили онези, които ги използват, и подхранват всякакъв вид трафик“.

Това е моментът, в който търсят помощта на Пакистан. Страната вече е домакин на милиони афганистански бежанци и Европа се надява, че с подходящите стимули, ще приеме още няколко.

Само преди няколко месеца, когато се срещнаха външните министри на двете страни, Германия посочи потиснатото икономическо състояние на Пакистан, неговите репресивни закони за богохулство и липсата на защита за малцинствата.

Миналия уикенд тонът на външния министър Хайко Маас беше значително различен. 

"Като съсед на Афганистан, Пакистан по-специално чувства последиците от кризата. Германия няма да изостави региона. В допълнение към нашите финансови ангажименти, ние ще продължим конкретни проекти, например в управлението на границите."

Малка услуга

Осъзнавайки своите лостове за влияние, Пакистан се опитва да настоява за множество търговски и икономически предимства в допълнение към ребрандирането.

Пакистанският външен министър Шах Махмуд Куреши подтикна Рааб да извади Пакистан от "червения списък" на страната, който забранява пътуването до Великобритания за страни с високо ниво на заразени с коронавирус. Рааб потвърди, че пакистанските и британските представители се срещат в понеделник, за да го обсъдят. Той също така поиска от Рааб да подкрепи премахването на Пакистан от „сивия списък“ на международна инициатива за борба с изпирането на пари и финансиране на тероризъм, известна като Специална група за финансови действия, която освен че е петно ​​върху международната репутация, затруднява достъпа на Пакистан до международен кредит.

Исламабад също се опитва да убеди страните от ЕС да запазят търговската схема, наречена GSP+, която позволява на Пакистан да изнася стоки за Европа на ниски или нулеви мита. Схемата се основава на постиженията на Пакистан в областта на правата на човека, включително детския труд, свободата на печата и религиозните свободи, но правозащитни групи документират влошаване на перспективите.

Исламабад също иска Европа отново да позволи на националния превозвач, Pakistan International Airlines, да лети до блока. Регулаторите забраниха на PIA да лети до Европа от юни миналата година, когато се оказа, че стотици пилоти, работещи за авиокомпанията, може да са получили фалшиви лицензи.

Всичко това е в допълнение към искането на много икономическа помощ за приемане на пристигащи бежанци, което много европейски страни надлежно обещаха, и дипломатическа подкрепа за Кашмир, регион, за който претендират и Пакистан, и Индия.

В противен случай

Вероятно Пакистан ще постигне сериозна сделка. След като видя как Турция договаря сделката си, за да попречи на търсещите убежище да влязат в Европа, Пакистан следва подобна стратегия.

"Ако бежанците дойдат в Пакистан, те ще имат ефект върху нас", каза посланикът на Пакистан в ЕС Захир Аслам Джанджуа пред "Политико" миналия месец. "И тогава те може да не спрат дотук и може да се преместят и в други страни. Другите страни трябва да поемат своята отговорност."

От 1979 г., когато СССР нахлу в Афганистан, Пакистан е от решаващо значение за осигуряването на дипломатически, търговски и логистични връзки между Афганистан и останалия свят. Тъй като Афганистан сега е в ръцете на талибаните, група, която Пакистан познава отблизо, вероятно всяка страна, която иска да прави бизнес с тях, ще се нуждае от помощта на Пакистан.

Пакистан се надява на продължаващата ангажираност на Запада - и предупреди за последствията, ако това не стане.

"Изоставянето би било опасно и никой няма да спечели от това. И никой не може да предвиди последствията от това", каза Куреши.

Не беше ясно дали е имал предвид Пакистан или Афганистан. 

Несигурен съюзник

Пакистан не се разглежда от всички като твърд съюзник в битката срещу джихадисткия тероризъм. Той отдавна е обвиняван от много в САЩ и другаде в подкрепа на талибаните, което Исламабад отрича.

След атентатите от 11 септември, които бяха планирани в Афганистан, Пакистан се позиционира като съюзник на САЩ в т. нар. "Война срещу тероризма“.

Но в същото време части от военното и разузнавателното учреждение на страната поддържат връзки с ислямистки групи в Афганистан като талибаните. Твърди се, че тези връзки понякога се превръщат в значителна материална и логистична подкрепа.

Вярването сред стратезите беше, че Пакистан иска дял в Афганистан, за да се гарантира, че няма да се появи правителство, което е проиндийско. Степента и продължителността на подкрепата на Пакистан за талибаните са спорни.

Но когато талибаните бяха последно на власт преди 20 години, Пакистан беше една от малкото страни, които официално признаха тяхното правителство. И когато талибаните завзеха Кабул миналия месец, пакистанският премиер Имран Хан обяви, че групата „скъсва веригите на робството“.

Какво притеснява Пакистан?

Историческата подкрепа на Пакистан за талибаните обаче не означава, че тя е напълно спокоен относно превземането на групата в Кабул. През годините пакистанците пострадаха много от ръцете на ислямистки терористични групи, които започнаха атаките си отвъд границата.

Пакистан има огромен интерес да гарантира, че новото правителство в Кабул ще се разправи групи като Ал Кайда и местното крило на "Ислямска държава". Това означава, че Пакистан има интерес талибаните да действат твърдо и да не позволят на Афганистан да стане неуправляем.

Другата голяма грижа на Пакистан е бежанската криза. Страната вече има около три милиона афганистански бежанци от предишни войни и с опустошената си икономика не може да си позволи повече.

Пакистанският върховен комисар в Обединеното кралство Моазам Ахмад Хан заяви пред Би Би Си: "Всъщност нямаме капацитет да приемем повече бежанци и затова предлагаме - и искаме - да седнем заедно и да работим по възможността да се избегне тази възможност."

Отношенията със САЩ

В сигнал колко зле са връзките между двамата бивши съоюзници Джо Байдън отказва дори да се обади на премиера Хан, откакто стана президент.

Генерал-лейтенантът Макмастър, бившият съветник по националната сигурност на САЩ, каза тази седмица на семинар по обмен на политики, че Пакистан трябва да се третира като "държава пария", ако не спре подкрепата си за джихадистки групи.

„Трябва да спрем да се преструваме, че Пакистан е партньор“, каза той.

"Пакистан действа като вражеска нация срещу нас като организира, обучава и оборудва тези сили и продължава да използва джихадистки терористични организации като ръка на външната си политика."

Дипломати се опасяват, че този подход рискува да насърчи страната още повече в топлите прегръдки на Китай.

Разбира се, най-големият въпрос е дали Пакистан наистина може да повлияе на талибаните.

Молла Абдул Гани Барадар, широко известен като лидер на новото правителство, в миналото е прекарал известно време в пакистански затвор и никой не може да предполага какви са чувствата му към бившите му надзиратели.