fallback

Куба без Кастро на трона - идва ли краят на "социализъм или смърт"?

С пенсионирането на Раул Кастро Куба стъпва в неизвестността

15:03 | 30 април 2021
Обновен: 15:04 | 30 април 2021
Автор: Димитър Баларев

Когато Раул Кастро се пенсионира като лидер на Куба на 19 април, той остави предупреждение за една нация, все по-разделена от наследството на нейната комунистическа революция: или приемственост на идеалите на революцията, или поражение, пише в свой анализ The New York Times. 

От 1959 г., когато Раул и по-големият му брат Фидел оглавиха победоносен бунт срещу подкрепяния от Америка диктатор, кубинският трон бе зает от фамилията Кастро. Сега, когато Раул - който е на 89 години и наследник на по-големия си брат - се оттегли от кормилото на комунистическата партия, той напуска държава, разкъсвана от най-жестоката икономическа криза от десетилетия.

Налице е и дълбок разрив между поколенията.

Много по-възрастни кубинци си спомнят бедността и неравенството, с които са се сблъсквали преди бунта на двамата Кастро, и остават верни на революцията въпреки десетилетия на трудности. Но по-младите поколения, израснали с постиженията на социализма, включително достъпа до образование и здравеопазване, започват все повече да разбират лимитите на режима. Те настояват за по-малко държавен контрол и по-голяма икономическа свобода.

„Има много дълбоко разделение между поколенията“, коментира Уилям ЛеоГранде, експерт по кубинските въпроси и професор в American University. 

„И това е едно от основните предизвикателства пред кубинското правителство, тъй като тяхната база, която я подкрепяла в миналото, постепенно се оттегля и замира“.

Раул Кастро се отказа от най-мощната позиция в страната - първи секретар на комунистическата партия - на 19 април, последния ден от четиридневния конгрес на партията, проведен тази година под наслов „Единство и приемственост“.

Мъжът, избран за следващ ръководител на комунистическата партия, е настоящият президент на Куба Мигел Диас-Канел Бермудес, който навършва 61 години. Макар и "дете на партията" Диас-Канел е част от по-младото поколение, което иска постепенно отваряне на страната, но не и промяна в системата на еднопартийно управление на Куба.

Партийната конференция, която се случва на всеки пет години, беше организирана, за да подчертае устойчивостта на революционните идеали в Куба. Но предаването на властта идва в момент, който може да се окаже повратна точка за острова.

През последните няколко години, когато администрацията на Тръмп наложи строги санкции срещу Куба, а туристическата индустрия беше унищожена от пандемията, кубинците отново станаха свидетели на рязък срив на икономиката, докато мнозина чакаха с часове на опашки за хляб. Небезизвестната здравна система в страната е почти srinata. И броят на кубинците, които се опитват да напуснат острова, се увеличава, въпреки че все още ситуацията е далеч от масовото изселване през 80-те и 90-те години.

„Комунистическата партия продължава да живее от миналите си постиженията“, казва Клаудия Генлуи, активистка на политическото движение San Isidro - колектив от художници, протестирали срещу комунистическата партия през последните месеци. Въпреки че групата е малка, тя изненада страната с продължаващата си опозиция.

„Партията не представлява моето поколение, не представлява мен самата“, заяви Генлуи, добавяйки, че „липсва връзка между поколенията, интереси, приоритети и всичко това по някакъв начин гони кубинците от страната“.

Раул Кастро до известна степен би се съгласил.

Въпреки че Фидел заставаше безапелационно зад своя обединяващ призив „социализъм или смърт“, докато не почина през 2016 г., по-младият му брат израсна с призивите за необходима реформа, която да потуши нарастващото недоволство, и започна да отваря икономиката на страната.

След като Фидел официално подаде оставка от президентския пост през 2008 г., Раул Кастро се фокусира върху набирането на по-млади кубинци в комунистическата партия и поставянето на по-млади членове на ключови държавни постове. На 19 април партията проведе избори за своето 17-членно Политбюро, като избра по-млади членове, които да заместят последните от онова, което кубинците наричат ​​„останки от историята“ - ветерани от революцията.

Това се прие добре от някои кубинци.

„Мисля, че трябва да преминем към ново поколение, по-млади хора с нови идеи“, посочи 55-годишният Освалдо Рейес, таксиметров шофьор в Хавана, докато изразява подкрепата си за Раул Кастро и комунистическата партия. 

„Революцията трябва да продължава да се трансформира, да продължава да прави най-доброто за хората“.

Когато братята Кастро започнаха своето народно въстание, те попаднаха в дълбок кладенец на обществено недоволство, което много кубинци имаха заради корумпирания управляващ елит в тяхната страна, който беше не просто недостъпен, но и обезпокоен от тежките условия на живот на повечето кубинци.

Братята поведоха мащабен бунт срещу диктатора на страната Фулхенсио Батиста и Куба се превърна в препъни камък на дългогодишна американска намеса в Латинска Америка.

Но десетилетия по-късно братята Кастро и тяхната комунистическа партия бяха разкритикувани от обикновените кубинци като недостъпни. Когато Раул Кастро оглави комунистическата партия през 2011 г., той беше заобиколен от правителство, подредено с осемдесетгодишни генерали.

Докато много кубинци са безумно горди от суверенитета на своята страна, те са уморени да гледат как същите генерали от епохата на революцията контролират почти всеки аспект от живота им - от това колко печелят до храната, която ядат.

„Много хора все още не се чувстват представени от политиците, защото той не успя да преодолее пропастта между правителството и хората“, коментира Адилен Сардиняс.

Докато Адилен Сардиняс изрази разочарование от бавния темп на реформите, както и много други интервюирани, тя насочи вината и към Америка за десетилетното ембарго, което осакати кубинската икономика и допълнително огорчи кубинците по отношение на САЩ.

„Имаме нужда от промяна, но не знам дали ще успеем, защото имаме съсед като САЩ, който ни следва по петите и да затваря вратите навсякъде“.

Дори сред по-възрастните кубинци, които все още подкрепят комунистическата партия, мнозина са на мнение, че тя е недостъпна, управлявайки от дистанция.

„Невъзможно е да се продължи социалистическа политика, без да има каквото и да е взаимодействие с гражданите“, посочи Рафаел Ернандес, редактор на Temas Magazine - полудържавно кубинско издание. 

„Те трябва да демократизират политическата система и основата на комунистическата партия“.

Реформата протича с мудно, забавена от бюрокрацията, която е притеснена от загубата на привилегиите си, и от старата гвардия на революцията, подозрителна към всяка промяна, която може да тласне Куба по-близо до капитализма.

Карлос Алзугарай, бивш кубински посланик и член на комунистическата партия, определи настоящата борба като съревнование между поколенията.

„Раул казваше, че нашият най-лош враг е старият манталитет и това според мен е точно така - старите лидери не искат да се променят“, коментира Алзугарай. 

„Раул иска промяна и по-младите лидери искат промяна, но се притесняват, че ще бъдат критикувани, че не са верни на революционните идеали на Фидел Кастро“.

Проблемът, както каза министър-председателят на страната Мануел Мареро по-рано през април, когато засегна темата за спешността да се направят реформи, е, че „хората не ядат планове“. Детайли около бъдещето на Куба останаха неразгледани на тазгодишния конгрес. Вместо това встъпителната реч на Раул Кастро започна с урок по история.

„Докато съществува империализмът, партията, държавата и хората ще обръщат максимално внимание на службите за отбрана“, каза Кастро, визирайки САЩ. 

„Историята учи твърде красноречиво, че тези, които забравят този принцип, не надживяват грешките си“.

Над конгреса висеше неотдавнашната смяна на ръководството в Съединените щати и какви перспективи или предизвикателства за Куба може да има новата администрация на президента Байдън.

Като вицепрезидент по време на администрацията на Обама Байдън помогна за нормализирането на кубино-американските отношения, съживявайки паричните потоци и премахвайки ограниченията за пътуване. Тези политики бяха променени, след като президентът Доналд Тръмп встъпи в длъжност и всички икономически успехи, постигнати от Куба, бяха бързо заличени.

По време на президентската си кампания Байдън обеща още веднъж да затопли отношенията с Куба. Но администрацията на Байдън се отдръпна от идеята, след като демократите се справиха по-зле от очакваното във Флорида, където кубинските американци подкрепиха Тръмп и неговата остра външна политика.

По-рано този месец Хуан Гонсалес, старши директор на Съвета за национална сигурност, заяви, че Куба не е външнополитически приоритет за администрацията на Байдън.

Раул Кастро вероятно ще запази известно влияние дори след пенсионирането си, но оставя ежедневното управление на Куба на президента Диас-Канел. Когато Кастро се оттегли през 2018 г. като президент - втората най-мощна позиция в страната, той предаде щафетата на Диас-Канел.

Технократът Диас-Канел позволи на кубинците да получат мобилен достъп до интернет през 2018 г. и в домовете си през следващата година - промени, за които мнозина смятат, че са активирали протести и искания за по-голяма политическа свобода.

През януари той допълнително отвори страната за частни предприятия, разширявайки видовете бизнес начинания, които кубинците могат да предприемат.

Но кубинските лидери действат предпазливо.

„Правителството се страхува изключително от промяната, която то не може да контролира, защото това би застрашило тяхната икономическа и политическа позиция“, коментира Тед Хенкен, професор в Baruch College в Ню Йорк и автор на „Кубинската дигитална революция“/ “Cuba’s Digital Revolution.”

„То се страхува от всяка промяна, зад която не седи в задкулисие и не контролира, а тя не идва отгоре надолу - което е иронично, тъй като всичко започна като гражданска революция, която беше масово подкрепена от обикновените хора“, допълни Хенкен. 

fallback
fallback