fallback

Глобалното обезлюдяване - игнорираната заплаха, която чука на вратата

Според прогноза до 2100 г. прирастът на световното население ще бъде на практика нула

09:16 | 4 април 2021
Обновен: 09:16 | 4 април 2021
Автор: Димитър Баларев

Колко трябва да се тревожим за глобалното обезлюдяване? Някои източноазиатски страни имат коефициент на плодовитост близо или дори под 1, като същевременно голяма част от основното население на Европа намалява. В САЩ нивата на плодовитост са паднали под нивата на демографско заместване, достигайки историческия минимум от 1,7 през 2019 г. и вероятно равнищата ще продължат да намаляват през 2020 г., отчасти поради Covid. Много от по-бедните страни в света наблюдават спад на раждаемостта с безпрецедентни темпове. До 2100 г., гласи една прогноза, прирастът на световното население ще бъде на практика нула, пише за Bloomberg Тайлър Кауън.

Ако смятате, че светът е пренаселен и е изправен пред сериозни екологични проблеми, може да приветствате тази новина. Но тенденцията на намаляване на населението съдържа само в себе си неумолима логика. Ако японското население намалее наполовина, до около 65 милиона, какво ще спре то да продължи да намалява до 30 милиона? Или 20 милиона?

Има някои доказателства, че намаляващото население всъщност оказва вреда на световната икономика. По-голямата трагедия би била невъзможността светът да се възползва напълно от способността на планетата да поддържа човешкия живот. Никакъв вид семейна политика не трябва да бъде задължителна. Но въпреки това трябва да има политически решения, които да превърнат създаването на по-големи семейства в по-привлекателен вариант както от икономическа гледна точка, така и от всякаква друга.

Една от възможностите е намаляващото население само по себе си да въведе механизми за обръщане на тенденцията. Например, ако японско население намалее наполовина от сегашния си размер, това би направило Япония по-обезлюдено място, което от своя страна ще понижи цените на земята. По този начин на някои семейства ще им бъде по-лесно да си позволят по-голям апартамент в централната част на Токио и вероятно биха решили да имат повече деца.

Но този механизъм по-вероятно ще намали обезлюдяването, отколкото да го обърне във възходяща посока. Жилищното пространство е само един от многото фактори, които стоят зад решенията относно размера на семейството. И тъй като населението намалява, жилищният фонд също ще намалява, така че в дългосрочен план количеството пространство за едно семейство може да не се увеличи значително.

Тенденциите относно населението зависят от това колко трайни са причините за спада на плодовитостта. В много случаи жените предпочитат да продължат с кариерното си развитие или да имат деца до по-късен етап от живота си, а това означава по-ниска раждаемост. Същата логика би била приложима в много по-малко населените страни като Япония или Италия.

Друг фактор за намаляване на плодовитостта, особено в САЩ, е самотното родителство. Ако потенциална майка е изправена пред избора да има повече от едно дете без друг родител на пълен работен ден, тя по-вероятно ще избере да не предприема тази стъпка. С намаляването на населението семействата с един родител ще станат ли по-рядко срещани? Трудно е да се каже. Независимо дали става въпрос за липса на жени, мъже, нестабилни семейни норми или жени, които просто предпочитат да се справят сами, няма особена причина да смятаме, че тези фактори ще изчезнат в ерата на глобално обезлюдяване.

В противен случай насърчаващите фактори за по-малки по размер семейства ще продължат да са налице или дори ще се ускорят. Възможностите за работа за жени вероятно ще продължават да се подобряват спрямо качеството, което увеличава алтернативните разходи за създаването на голямо семейство. Освен това много страни са вече дом на все по-богато население. Тъй като богатството се увеличава, религиозността има тенденция да намалява, която пък от своя страна има склоност да увеличава размера на семейството.

Какви биха могли да бъдат други странични фактори за възстановяване на плодовитостта? Може би нежните и любящи роботи ще улеснят до-голяма степен отглеждането на малки деца. Или може би, когато населението намалее до много по-ниски нива, ще настъпи чувство за морална паника. Семействата вероятно решат да имат повече деца, чувствайки, че самото оцеляване на страната им е застрашено. По-сложен и дистопичен сценарий би бил корпорациите да поемат обезлюдените части на земното кълбо и да плащат за отглеждането на деца там в замяна на дял от бъдещите им доходи.

Несъмнено има и други необичайни (и по-утопични) сценарии. Колкото и да са вероятни или не, не би било разумно да разчитате на тях. Вече на много места, както в Сингапур, правителствата са предприели агресивни, но неефективни политики за субсидиране на семействата.

Обезлюдяването е основен проблем, който светът като цяло и по-богатите страни в частност не обсъждат и още по-малко се опитват да адресират. През дадена година, в която и да е държава, намаляващото население може да не е голям проблем и дори може да бъде приветствано. Но не се заблуждавайте: С течение на времето, заедно, ние избираме съвсем различно бъдеще за човечеството.

fallback
fallback