fallback

Социалните мрежи през 2020 г. - година на неверни данни и дезинформация

През 2020 г. изследователите отчитат огромно ускоряване на дезинформацията, започвайки от слухове и теории за Covid-19

13:15 | 20 декември 2020
Автор: Станислава Цветкова

Кейт Старбърд е доцент във Вашингтонския университет и съосновател на Центъра за информирана общественост, който изследва разпространението на неверни сведения и дезинформация в социалните медийни платформи. Тя изучава социалните мрежи от 2009 г. (годината, в която Facebook се превърна в доминираща социална медия), като обръща специално внимание на тяхното използване по време на кризисни ситуации.

The Wall Street Journal разговаря с проф. Старбърд за изследването й, насочено към въздействието на социалните медии през 2020 г. и работата, която все още трябва да се извърши, за да се осъзнаят ползите, които могат да донесат социалните мрежи.

Какво бихте казали, че е най-важното от света на социалните медии през 2020 г.?

В момента сме наистина фокусирани върху много негативи, свързани със социалните мрежи. Но все пак има положителни страни –  хората да могат да се свържат един с друг, особено когато не можем да бъдем заедно физически.

Понякога мислим за социалните мрежи като за нещо отделно, но всъщност те са интегрирани в сложното информационно пространство. Съдържанието от тях намира място в това на други видове медии. Виждаме новинарски статии, базирани на неща, които може да са циркулирали в социалните мрежи. Социалните мрежи дават възможност на хората да участват и да оформят тази по-широка информационна система, но това носи и много отговорности, които не мисля, че все още сме признали за себе си - не само като потребители на информация, но и като участници в нея.

Проблем ли е дезинформацията в социалните мрежи?

Проблемът с дезинформацията беше относително малък през 2009 г. и всъщност говорихме за това: „О, не се притеснявайте много за това. Повечето от информацията, която виждаме е вярна и идва от добронамерени хора“. Но през последната година изследователите усещат това огромно ускоряване на дезинформацията, започвайки от слухове и теории за Covid-19 и стигайки до изборите през 2020 г. в САЩ. Общностите, които се формират около дезинформацията, се разрастват и привличат повече хора в тях.

Когато говорите за неверни сведения в социалните мрежи, за какво всъщност се отнася това?

Много хора използват дезинформацията като общ термин, който включва невярна информация, която може да бъде както случайна, така и умишлена. В академичните среди определението за дезинформацията е „информация, която е фалшива или подвеждаща и е умишлена, така че зад нея има някаква политическа или финансова цел“, докато публикуването на невярна информация е „информация, която е невярна, но не непременно умишлено невярна“.

Кой е най-разпространеният тип дезинформация в социалните мрежи?

През март, когато Covid-19 бе в разгара си, нашият изследователски екип започна да влага всичките си ресурси в изследвания за слухове около вируса - от слуховете за локдауни, през слуховете за домашно лечение и дори тези, които слагаме в графата тип „от приятел на приятел“. През пролетта и лятото започнахме да се насочваме към по-политизирани слухове и дезинформация, която погрешно тълкува науката, а след това погрешно я представя, за да се разкажат определени видове истории, които съответстват на политическите цели. Тогава антиваксърско движение зае централно място. Някои от тези слухове започнаха да се превръщат в конспиративни теории и започнаха да се свързват с по-старите конспиративни теории - например за богати филантропи, които се опитват да контролират света чрез микрочипове.Започнахме да виждаме как тези теории на конспирацията се вкореняват и общностите, организирани около тях, започват да се свързват. Те започнаха да се обединяват по начини, които може би не сте очаквали и разпространяваха дезинформация свързана с Covid-19.

След това през лятото Covid-19 започна да „участва“ директно в изборите за нов президент на САЩ и ние започваме да виждаме как дезинформацията става още по-политизирана и обгърната в определен вид политически наратив, които се опитва да формира политически резултати. През август Центърът за информирана общественост си партнира с Интернет обсерваторията в Станфорд и други групи, за да създаде Партньорство за добросъвестност на изборите, за да извърши в реално време анализ на дезинформацията, особено около гласуването.

Започнахме да проследяваме искове за бюлетини по пощата и измами на избирателите. Кулминацията беше в предизборната седмица и седмиците след нея – неверни твърдения, базирани на лоши статистически данни и неверни твърдения за масирана измама на избирателите.

Кой стои зад най-голямата дезинформация около информацията за Covid-19 в социалните медии?

Групите, които са обединени срещу ваксините, както и тези, които вярват в теории на конспирацията, симпатизиращи на определени партии новинарски медии и профилът в Twitter на президента Тръмп.

Кой е най-ефективният начин потребителите да намалят разпространението на слухове и дезинформация?

Забавете темпото, обърнете се към емоциите си и след това признайте собствената отговорност. Толкова е лесно да се каже и е толкова трудно да се направи. Едно от най-важните неща, които трябва да научим е, че дезинформацията не ни влияе само когнитивно, но и емоционално. Тя често предизвикват емоционален отговор. Може да ни направи възмутени или ядосани. И това може да предизвика у нас реакция – например да натиснем бутона „сподели“. Когато се насочим към нашите емоции и следим как информацията ни кара да се чувстваме, това може да ни помогне да разпознаем кога някой се опитва да ни манипулира, за да станем част от тяхната дезинформационна кампания.

Трябва ли платформите да вземат мерки за справянето с проблема?

Да, преди около осем месеца платформите не правеха почти нищо по темата. Сега те въведоха политики около медицинската дезинформация и Covid-19, както и някои политики около дезинформацията при изборите, най-много свързани с процедурите за гласуване и резултатите от изборите.

Въпреки че можем да похвалим някои платформи за действията, които са предприели, и политиките, въведени през последната година, все още има какво да се желае.

fallback
fallback