fallback

Коронавирусна икономика: колко може да се влоши ситуацията?

Възможността от ръст на безработицата в глобален мащаб е нарастващо предизвикателство

09:11 | 6 септември 2020
Обновен: 09:12 | 6 септември 2020
Автор: Николета Рилска

В първите месеци на коронавирусната криза политиците по света се надяваха на V-образно възстановяване, при което пандемията да бъде поставена под контрол скоро, позволявайки на икономиката да се оттласне бързо. Днес обаче - на фона на подновените огнища на коронавирус в някои страни и очакванията за наближаваща втора вълна, мнозина икономисти смятат, че нещата могат да се влошат, преди да се подобрят, пише Politico в анализ. 

“Със сигурност ще се усети като депресия”, смята Албърт Едуардс, стратег на Société Générale, който стана известен, след като предвиди глобалната финансова криза от 2008 г. 

Глобалната икономика започна да се възстановява, след като страните постепенно разхлабиха ограниченията около коронавируса. Разрешаването на проблема обаче чрез прилагането на успешна ваксина ще отнеме месеци, дори години, като в това време Covid-19 ще продължава да тежи на икономиките, докато бизнесът затваря врати, служителите губят работните си места, а банките се изправят пред нарастващ дял на “лошите” кредити. 

“Възстановяването ще бъде трудно, дори да не изпаднем в друга рецесия заради безработицата”, посочва Едуардс. 

Световният брутен вътрешен продукт ще се свие с 15,6% през първите шест месеца на годината - спад, който е четири пъти по-голям от този през 2008 г., смятат от JPMorgan. Международният валутен фонд очаква световната икономика да се свие с 4,9% през 2020 г., а междувременно правителствата вече започнаха да изтеглят стимулите си. Очакванията са БВП на еврозоната и Великобритания да се свият с по 10,2% през тази година, докато за американската икономика прогнозираният спад е в размер на 8%. 

Повечето експерти, включително тези на Английската централна банка и Европейската централна банка, не очакват глобалната икономика да се възстанови до предкризисните нива до края на 2021 г. в случай, че няма голяма втора вълна на коронавирусна през зимата. 

“Вълните безработица”

Икономистите са разтревожени, тъй като големи компании вече обявиха съкращения, въпреки че мерките за запазване на заетостта и други форми на правителствена подкрепа все още са в сила. 

“Някои компании смятат, че щетите за бизнес моделите им ще са трайни”, посочва Джон Райт, икономист на UBS. 

4,5 милиона служители останаха без работа в еврозоната в трите месеца до юни, сочат официалните данни. Във Филипините безработицата достигна рекорден връх от 45,5% през юли. 

Безработицата в САЩ отчете 14,7-процентен пик през април, а през юли се сви до 10,2%. Във Великобритания големите компании са обявили, че съкращават над 120 хиляди работни места от началото на кризата, показват данни на SkyNews. Сред най-засегнатите сектори са търговията на дребно и авиацията. 

Очакванията са безработицата да се утрои през тази година в Полша и да е четири пъти по-висока спрямо предпандемичното ниво в Чехия - двете страни с най-ниските нива на безработица в Европейския съюз. 

Гърция и Испания се готвят за по-слабо увеличение на безработицата през 2020 г., но стартират от по-лоша позиция - над един на всеки пет граждани, търсещи работа, няма да успее да си намери работа, сочат очакванията на МВФ от април. 

Вероятно е ситуацията да се влоши допълнително. Възможно е светът да бъде ударен от “различни вълни на безработица”, тъй като затварянето на компании, стратегическите промени и съкращенията в една част от икономиката карат и други дружества да намалят или замразят наемането на служители, посочва Джерард Лайънс, икономист от Netwealth и бивш съветник на Борис Джонсън по времето, в което настоящият британски премиер беше кмет на Лондон. 

Лайънс очаква световната икономика да продължава да се възстановява бавно, изтривайки загубите от пандемията до края на 2021 г., но определя възможността от втори удар и нова рецесия през следващата година като “съществуваща тревога”. 

Банките 

Свиванията на реалната икономика имат тенденция да се усещат във финансовата система, като е малко вероятно коронавирусната криза да бъде изключение. 

Освободените служители трудно ще успеят да си намерят подобна на досегашната работа, тъй като свиването засяга цели сектори. Преквалификацията отнема време, а обезщетенията за безработица не са достатъчни за изплащането на вноските по ипотека или наем. След като мораториумите върху плащанията изтекат, банките ще категоризират заемите като “необслужвани”, което може да ги принуди да възприемат по-консервативен подход при бъдещото кредитиране. 

По време на ранните месеци на пандемията банките изиграха важна роля в подкрепа на икономиката, като предоставиха гарантирани от правителствата заеми и позволиха на кредитополучателите да забавят плащания. Повечето от тези извънредни мерки обаче ще покажат отражението си сега, като представители на индустрията смятат, че самата тя скоро ще се нуждае от държавна подкрепа. 

Регулаторите по света са уверени, че кризата от 2008 г., когато най-големите банки бяха изправени пред риска от колапс, няма да се повтори, защото тогава те имаха далеч по-малки финансови възглавници. Това обаче не означава, че по-малките кредитори няма да се нуждаят от помощ или че няма да намалят отпусканите заеми в опит да отговорят на капиталовите изисквания, влезли в сила след финансовата криза. 

fallback
fallback