fallback

Скиделски: Има два начина за справяне с дълга

Британският депутат лорд Робърт Скиделски за световния дълг

11:50 | 19 февруари 2016
Обновен: 11:58 | 19 февруари 2016

Британският депутат лорд Робърт Скиделски коментира световния дълг и начините за справяне с него за Bloomberg. По думите му има два начина за справяне с дълговете като те са инфлация, с други думи обезценяване на дълговете и ръст на реалния БВП.

Колко дълг вече е прекалено много?

За държавен или частен дълг говорите? Мисля, че трябва да се прави разлика между двете. Определено няма магическо число за нито един от двете. Някои, като Райнхарт и Рогоф, защитиха тезата, че, когато държавният дълг към БВП достигне 90%, това започва да се отразява негативно на растежа. Аз обаче не мисля, че това е особено логично базирано.

Много хора защитават тезата, за която Вие говорите, под някаква форма. Това, че светът все още плува в дългове накъдето и да се обърнете и че в голям мащаб не имало особено понижение на дълговете. Какво обаче може да се направи, какви са политическите мерки, които могат да бъдат предприети, за да се отървем от дълговете, без да предизвикаме сериозно забавяне, или болезнена депресия?

Има два начина за понижаване на дълговото бреме. Единият е чрез инфлацията. Другият е да бъде постигнат реален растеж. По принцип се прави по малко и от двете. В момента обаче се намираме в дефлационна среда и в по-голяма част от света, особено в еврозоната, няма растеж. При това положение разбира се дългът се превръща в по-голямо бреме. Дългът е сериозно бреме в страни като Гърция. Бремето се увеличава и в Италия, където не само, че няма растеж, а той дори е негативен.

Още в началото направихте много важно разграничение. Не целият дълг е еднакъв. Държавният дълг на Гърция е различен от държавния дълг на Великобритания или на САЩ. Има разлика и между дълга на домакинствата и правителствения дълг. Особено през последната година расте безпокойството по отношение на обема на кредитирането в Китай и каква част от растежа в Китай е движена от кредита. Какви политически мерки може да предприеме страната, или вие бихте препоръчали на Китай, за да продължи да расте и да подобрява стандарта на живот на хората, но същевременно да се освободи от пристрастеността си към дълга?

Китай трябва да открие дейности, които оправдават кредитите, които банките в страната отпускат. Един от големите проблеми на Китай е, че голяма част от кредитирането беше насочено към субсидиране на губещи държавни предприятия. Ако кредитирането бъде насочено към продуктивни дейности, разбира се това ще помогне. Кредитът не е нещо лошо, въпросът е къде отива той. Това е важното. Ако се насочи само към спекулативни дейности и не доведе до никакъв реален растеж, разбира се дългът става все по-вреден.

Споменахте, че растежът на реалният БВП е един от начините за икономиките да се справят с дълга. Но, както Китай показва, не е много лесно властите да постигнат реален растеж на БВП, или да знаят, че това, което създават, ще се окаже ефективно, а няма да доведе само до спекулации и излишен капацитет. Не е ли постигането на реален растеж на БВП прекалено трудно, което да направи тази опция нереалистична?

Китай постигна сериозен икономически растеж, просто сега се забавя. Това притесни всички. Китай обаче има сериозен обем спестявания. Съотношението на спестяванията достига почти 50%. Въпросът е къде отиват тези спестявания. Голяма част от тях отиват за спекулации в сектора на недвижимото имущество, отчасти защото банковата система е управлявана от държавата, за да инвестира тези спестявания в държавни предприятия. А те работят на загуба. Мисля, че трябва да има голяма реформа в банковата система. Необходимо е известно пренасочване на инвестициите към печеливши компании, за което трябва да има по-ефективно разпределение на капитала. Това е проблемът на Китай – капиталът се разпределя неефективно.

 

fallback
fallback