Спорният закон в Грузия беше оттеглен, но подчертава битката за бъдещето на страната

Управляващата партия в Грузия заяви, че ще оттегли противоречив проектозакон в резултат на масови протести и широка международна критика, предава BBC.

Хиляди протестиращи излязоха по улиците на Тбилиси тази седмица, за да покажат недоволството си, тъй като законът в руски стил започна разглеждане в парламента.

Според законопроекта неправителствените групи и медиите ще бъдат подложени на засилен контрол, ако получават над 20% от финансирането си от чужбина. Основната управляваща партия заяви, че оттегля законопроекта "безусловно".

Описвайки се като управляваща партия, отговорна пред всички членове на обществото, "Грузинска мечта" се позова на необходимостта от намаляване на "конфронтацията" в обществото.

Грузия кандидатства за статут на кандидат за членство в Европейския съюз и се стреми да се присъедини към НАТО. Представители на ЕС осъдиха проектозакона като несъвместим с ценностите на ЕС.

В свое изявление делегацията на ЕС в Грузия заяви, че отпадането на закона е "добре дошло" и насърчи политическите лидери да възобновят "реформите в полза на ЕС".

Обратът на правителството последва втора нощ на сблъсъци между полицията за борба с безредиците и протестиращите пред парламента. Сълзотворен газ и водно оръдие бяха използвани за разпръскване на демонстрантите, които скандираха "не на руския закон".

В изявлението си "Грузинска мечта" се оплака, че предложението е било несправедливо етикетирано, и заяви, че когато "емоционалният фон отшуми", ще обясни на обществеността значението на законопроекта и прозрачността на чуждестранното финансиране.

Въпреки решението за отпадане на законопроекта, опозиционните партии заявиха, че нямат намерение да прекратяват протестите. Те призоваха за яснота относно начина, по който ще бъдат оттеглени предложенията, и поискаха освобождаването на протестиращите, задържани тази седмица.

По-рано министър-председателят Иракли Гарибашвили осъди "вълнението" около законопроекта. Неговата партия твърди, че законодателството имитира американските закони от 30-те години на ХХ век - аргумент, използван и от Кремъл при приемането на подобен закон през 2012 г.

Този руски закон постепенно се разшири и сега потиска финансираните от Запада неправителствени организации, независими медии, журналисти и блогъри, които са длъжни да обозначават съдържанието си със зловещата фраза "чуждестранен агент".

Ека Гигаури от Transparency International в Грузия заяви пред Би Би Си, че неправителствените организации вече са обект на 10 различни закона, а Министерството на финансите вече има пълен достъп до сметките, финансирането и друга информация.

Грузинският президент Саломе Зурабишвили подкрепи протестиращите и обеща да наложи вето на предложението, въпреки че в крайна сметка правителството щеше да има правото да отмени нейния ход.

Сблъсъци между полицията и протестиращите в Грузия, предизвикани от спорния закон за "чуждестранните агенти", подчертаха голямото разделение между властите и населението.

Във вторник и сряда вечерта хиляди грузинци излязоха по улиците на столицата Тбилиси, протестирайки срещу подкрепата на парламента за първото четене на предложения закон, който според критиците ще ограничи свободата на печата и ще бъде използван за разправа с неправителствени и други правозащитни организации.

Полицията за борба с масовите безредици използва водно оръдие и лютив спрей, за да разпръсне протестиращите пред сградата на парламента, като някои от тях викаха "долу руския закон" - препратка към факта, че предложеният законопроект отразява подобно законодателство в Москва.

Но този въпрос е само последният признак на по-широка борба за бъдещата посока на страната между прозападните и проруските възгледи.

Политическият разрив между правителството и обществеността вече беше очевиден, когато грузинското правителство отказа да вземе страна във войната в Украйна - въпреки че много грузинци симпатизираха на Украйна, а някои дори отидоха да се бият срещу руската армия.

Какво представлява законът за "чуждестранните агенти"?

 Ако беше приет, законът щеше принуди всички неправителствени организации и медии, които получават повече от 20% от финансирането си от чужбина, да бъдат включени в специален регистър и да подават годишна финансова декларация. Неподаването на такава декларация ще се наказва с глоба от 9500 щатски долара.

Грузинското министерство на правосъдието заяви, че този ход ще спомогне за разкриването на "агенти на чуждестранно влияние" в страната. Поддръжниците на закона твърдят, че в САЩ има подобно законодателство - Закон за регистрация на чуждестранните агенти (Foreign Agents Registration Act - FARA).

Противниците на закона го осъждат като опит за имитация на репресиите на Русия срещу свободата на словото и като знак, че влиянието на Москва нараства. От решаващо значение е, че според тях законът е основна пречка пред шансовете на Грузия да се присъедини към ЕС.

Настоящата управляваща партия в страната, "Грузинска мечта", има мнозинство в парламента вече повече от десетилетие. Въпреки че на теория партията подкрепя ориентацията към ЕС и неговите ценности, тя също така поддържа приятелски отношения с Русия. Мнозина биха казали, че това е позиция, породена от прагматизъм, който се налага поради неотдавнашната история на страната.

Травми от миналото

Грузия става независима през 1991 г. след разпадането на Съветския съюз, но през по-голямата част от следващото десетилетие преживява период на вътрешна нестабилност, по време на който регионът Абхазия провъзгласява своята независимост. Тбилиси твърди, че отцепилият се регион е бил окупиран от Русия и оттогава е останал окупиран.

В годините след 2000 г. Грузия отвори икономиката си за чуждестранни инвестиции и се опита да изчисти корупцията и да се сближи с ЕС и НАТО. През 2008 г., след петдневна война, руските войски окупираха друг грузински регион - Южна Осетия - малка планинска област на северозапад от Тбилиси.

По-късно регионът също провъзгласи своята независимост, която е призната от няколко държави, включително самата Русия, както и от Сирия и Венецуела. Южна Осетия все още е под руска окупация.

Повечето грузинци се опасяват от по-нататъшни конфликти и според проучванията на общественото мнение повечето от тях биха искали да видят въпроса за Южна Осетия и Абхазия решен по мирен път.

Още по темата

ЕС може да търси нова формула за кандидатския статут на Молдова, Украйна и Грузия

Война в Украйна и вътрешни разделения

В същото време отказът на правителството открито да подкрепи Украйна или да наложи санкции след пълномащабното нахлуване на Русия през февруари миналата година разгневи много грузинци, които смятат този конфликт за агресивна война на Москва.

Този неутралитет се подчертава от гигантския светещ дисплей с надпис "Тбилиси - град на мира", който властите са поставили, но той контрастира с факта, че много грузинци са се включили като доброволци в чуждестранна част, която се сражава заедно с украинските сили срещу руската армия.

Точният брой на грузинците, които се сражават в Украйна, не е известен, но се смята, че са поне стотици.

Грузинските власти се опитаха да спрат заминаването на доброволци от Грузия за Украйна, като заявиха, че това директно ще въвлече страната в конфликта. В крайна сметка много от тях все пак са успели да стигнат до Украйна, но правителството се е дистанцирало от тях.