Европа може да поиска от технологичните гиганти да плащат за мрежово оборудване

Когато в разгара на пандемията гледането на телевизия се превърна в универсално развлечение, един от висшите европейски служители се обади на главния изпълнителен директор и съосновател на Netflix Inc. и му каза да влоши продукта си. 

Комисарят по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон искаше Netflix да намали качеството на видеоклиповете си, за да освободи честотна лента, опасявайки се, че европейските мрежи са под напрежение. Рийд Хейстингс се подчини, като намали обема на данните с около 25% за един месец. Същото направи и YouTube.

Нямаше значение, че има малко доказателства, че мрежите са претоварени, или фактът, че Netflix вече адаптира качеството на видеото в зависимост от капацитета на мрежата, която използва. Политиците бяха разтревожени от перспективата, че милиони километри кабели и десетки хиляди антени под тяхна юрисдикция може да се окажат на милостта на Силициевата долина, точно когато Европа започна да разчита на достъпа до интернет, за да живее и работи при ограниченията заради Covid-19.

Така Европейският съюз се намеси в спора, който местните оператори на пазара на широколентов интернет достъп водят от десетилетие: трябва ли големите технологични компании да плащат за телекомуникационната инфраструктура, която използват?

Операторите на мрежи за широколентов интернет твърдяха, че ползите от внезапното пренасяне на 40% повече трафик надолу по веригата и двойно повече трафик нагоре по веригата по време на пандемията са отишли при американските технологични платформи, докато за тях е останала само сметката. Индексът Stoxx 600 Europe Telecommunications Index е загубил една четвърт от стойността си през последните пет години, докато индексът NYSE FANG+, проследяващ най-големите технологични акции, се е увеличил повече от два пъти.

Сега политиците започват да споделят опасенията на операторите, че ако Европа продължи да оставя всички инвестиции на телекомуникационните оператори, нейната цифрова мрежа и изградените върху нея предприятия могат да изостанат от тези в САЩ и Азия.

"Време е да видим дали нашата регулация и организация на инфраструктурата, поддържаща цифровото ни пространство, е подходяща или не", каза Бретон в интервю за Bloomberg този месец. Според него един от въпросите включва "кой какво трябва да плаща".

Технологичните компании бързо опровергават тези аргументи. Те наистина инвестират в инфраструктура: Meta и Alphabet са похарчили милиарди долари за прокарване на подводни кабели между континентите, което е добавило десетки милиарди долари към европейската икономика, според изследвания, финансирани от Meta. Netflix е инсталирала хиляди сървърни кутии в повече от 700 града в ЕС, за да компресира и съхранява видео на място, така че да не пречи на мрежите. В стремежа си да свърже повече хора с интернет - и с Facebook - главният изпълнителен директор на Meta Марк Зукърбърг подкрепи инструменти и инициативи за ускоряване на разгръщането на телекомуникациите.

"Партнираме си с европейски доставчици на интернет услуги, за да направим мрежите по-ефективни", заяви говорител на Netflix. "Управляваме повече от 700 места в Европа, така че когато потребителите използват интернет връзката си, за да гледат Netflix, съдържанието не пътува на дълги разстояния. Това намалява трафика в широколентовите мрежи, спестява разходи и помага да предлaгаме на потребителите висококачествено изживяване."

Мат Бритън, президент на Google за EMEA, заяви на събитие в Брюксел, че ако Европа добави такса за стрийминг, то клиентите ще бъдат тези, които ще платят "или с цената, или с по-лоши услуги".

В продължение на няколко години самите телекомуникационни компании и доставчици предлагаха на потребителите най-новите джаджи. Милиони хора плащаха, за да изпращат текстови съобщения на телефони Nokia, брандирани с логото на Orange SA и Vodafone.

Но след пускането на пазара на iPhone през 2007 г. и възхода на социалните медии положението започна да се променя. Компании като BT Group Plc похарчиха милиарди за полагане на оптични кабели и инсталиране на антени, за да могат клиентите им да продължат да свалят приложения и да стриймват видеоклипове от други компании.

Големи държави като Франция, Испания и Италия, както и ключови европейски парламентаристи, подкрепят стремежа да се накарат компании за стрийминг като Netflix и YouTube да плащат своя "справедлив дял" в подкрепа на модернизирането на инфраструктурата. Но други влиятелни държави като Германия, Дания и Нидерландия са по-предпазливи. Дори някои от тези, които подкрепят общата концепция, не знаят как да я реализират. Някои официални лица се питат дали проблемът е в липсата на инвестиции от страна на големите технологични компании или по-скоро във фрагментацията на самия телекомуникационен пазар.

В САЩ вече има само три големи мобилни компании, докато в ЕС има близо 40 големи играчи, чиито сливания са блокирани, което прави почти невъзможно да се справим с тях, твърдят телекомите. Това поражда опасения, че Европа може да изостане: според GSMA Intelligence, изследователското звено на световната търговска група за мобилни услуги, през 2021 г. само 2,5% от мобилните връзки в Европа ще бъдат 5G, в сравнение с 14,2% в САЩ и 28% в Китай, Япония и Корея. С течение на времето това може да означава загуба на следващия голям 5G стартъп или на индустриални инвестиции, казват операторите.

"Трябва да вземем предвид, че телекомуникационните пазари в Европа са много по-малко привлекателни, отколкото в САЩ", заяви германецът Андреас Шваб, който водеше преговорите по Закона за цифровите пазари в Европейския парламент. "Това е проблем, с който трябва да се справим, тъй като е необходимо разширяване на 5G." Той добави, че "няма съмнение, че някои нетелекомуникационни компании имат огромен бизнес", който се осъществява в мрежите на телекомуникационните оператори.

Най-големите европейски телекомуникационни оператори като Vodafone постоянно говорят за необходимостта от консолидация - и апетитът на ЕС да я позволи сега ще бъде тестван наново с планираното сливане на Orange и Masmovil в Испания.

Засега ЕС се фокусира върху това дали сайтовете за стрийминг трябва да плащат за това колко трафик използват. Сред идеите са компаниите да плащат за точното количество данни, които използват; да се създаде фонд, евентуално под надзора на правителствата, който да инвестира в инфраструктура; или - в предложение, подкрепено от испанската Telefonica - да се изисква от технологичните компании да договарят сделки директно с операторите.

"Не става въпрос за това: "Вие, големите американски платформи, моля, бъдете щедри към нас, защото сте толкова големи", заяви в интервю ръководителят на отдела за обществена политика на Telefonica Хуан Монтеро Родил. "Не е така. Това, за което говорим, е заплащане на цена за услуга, която предоставяме."

Само няколко фирми са в полезрението на телефонните компании. Британският BT заяви, че четири пети от данните, които задръстват кабелите му, понякога могат да бъдат управлявани само от четири компании. На дневен ред са и инвестиционните стимули.

В доклад, поръчан от европейската телекомуникационна лобистка група ETNO, се посочва, че 56% от глобалния трафик от 2021 г. се генерира от Google, Meta, Netflix, Apple, Amazon и Microsoft.

Въпреки че експертите се питат доколко точно компаниите могат да определят откъде идват данните, ясно е, че използването им само ще се увеличава. Трафикът на TikTok през мрежата на BT е нараснал двадесет пъти през последната година, съобщи компанията.

Засега европейските оператори избягват съдебни дела като това на SK Broadband Co в Южна Корея, която съди Netflix, твърдейки, че напливът за гледане на хитовото шоу Squid Game означава, че стриймърът трябва да носи отговорност за милиони долари по-високи мрежови разходи. Според местната информационна агенция Yonhap Корея е приела и т.нар. закон за Netflix, според който доставчиците на онлайн съдържание носят отговорност, ако не поддържат стабилни услуги.

Изпълнителният директор на BT Марк Алера оприличи плащането за "справедливо използване" на начина, по който Netflix все още плаща за изпращането на хиляди DVD-та на абонати от старата школа.

"Мрежовата неутралност прилага набор от регулации върху това, което би трябвало да бъде свободна държава, за да функционира по начина, по който вие смятате за подходящ", каза той в интервю. Относно отговорността на големите технологични платформи, той попита: "Имат ли те някакъв дял в играта, някакъв принос към тези мрежи, които се създават веднъж на поколение и които на практика създават цялата стойност и употреба за тях?"

"Мисля, че ролята им е по-голяма от тази, която е днес - а днес тя е близка до нулата".