fallback

Трябва ли европейското банкиране да стане като това в САЩ?

Трансграничните банкови операции в Европа могат да донесат ползи на икономиката, но вероятно ще влошат ситуацията в по-бедните страни от ЕС

16:42 | 27 юни 2022
Обновен: 18:30 | 27 юни 2022
Автор: Таня Жекова

Европейските банки отново започват операции по сливане и придобиване! Е, поне слуховете за тях се завърнаха. Лесно е да им се поддадеш – регулаторите са жадни за ефективността, увеличената печалба и по-добрата услуга, която предлагат пан-европейските банки, пише Пол Дейвис за Bloomberg.

Миналата седмица изпълнителният директор на Deutsche Bank AG Кристиан Севинг заяви на пресконференция на Bloomberg, че иска да поведе европейската консолидация, въпреки че посочи множество пречки, които трябва да се преодолеят, за да се случат тези сделки. В същото време френската BNP Paribas SA дава знак на холандското правителство, че е готова да поеме ABN Amro от ръцете му, според разкрития на Bloomberg News преди няколко дни.

Големите сделки отсъстват толкова дълго време, че институциите биха се зарадвали и на най-малкия знак за придобиване. В желанието си да видят такава сделка, те може да забравят да попитат дали изобщо би била добра идея тя да се случи. Създаването на европейски банкови гиганти би било добре за самите банки и за тяхната способност да се конкурират с американските си колеги. Има и потенциални плюсове за европейската икономика като цяло, но това може да влоши нещата за някои страни и региони като засили икономическите негативи.

Европейската централна банка призовава за създаване на банков съюз още от 2014, което би създало един истински единен пазар във финансите. Най-голямата пречка е липсата на общоевропейско застраховане на депозитите. Имаше надежди за напредък, но среща на финансовите министри тази седмица отново завърши в патова ситуация. Тя не успя да достигне до създаването на това, което Андреа Енриа, ръководителят на банковия надзор в ЕЦБ, нарича „свещения граал“. САЩ има федерална програма за застраховане на депозитите още от 30-те години на 20 век.

Европейският проект обаче е напреднал достатъчно, за да спечели някои ползи от определящата глобалните правила Комисия Базел по банковия надзор. Този месец бяха финализирани нови правила за банките, които отдават заеми отвъд границите на страните си в рамките на Европа, които позволяват те да бъдат третирани като националните заеми. Това не засяга почти никой освен BNP, една от малкото банки, която работи в редица в европейски страни. Новите правила означават, че самата BNP ще стане по-малко рискова и капиталовите изисквания ще бъдат по-ниски.

Сделките отвъд границите на отделните страни са важни част от идеите, промотирани от банковия съюз. Този съюз се срина през 2009г и все още не може да се възстанови напълно. ЕЦБ иска да види повече трансгранични заеми, защото така мултинационалните банки няма да са толкова уязвими спрямо шоковете на местните пазари; ще се засили конкурентоспособността и устойчивостта на европейския банков сектор и големите банки ще донесат по-добро управление на риска на малките пазари.

Съкращенията от 2008г накараха много европейски банки да се фокусират върху сделки у дома с голяма експозиция спрямо държавните ценни книжа. Това се случи до голяма степен заради кризата от 2011-2012, която свърза съдбите на банките и техните правителства и разкри неприязънта, която страните изпитват към идеята да споделят финансовите рискове с валутния блок. Това доведе до фрагментация в Европа, която ЕЦБ все още се бори да разреши и до днес.

Нежеланието да се споделят рискове е основното затруднение пред създаването на обща застрахователна схема за депозитите. Истински банков съюз няма да има докато не започнат да се създават федерални европейски ценни книжа с обща данъчна политика и общ бюджет. Не е нужно да е точно като в САЩ, но американския модел може да помогне.

Ако „свещеният граал“ има американски характеристики, то той трябва да се преследва по-внимателно. Със сигурност ще има рискове. Свободното движение на капитали и заеми в Европейския съюз ще бъде положително за икономиката като цяло, но може да влоши перспективите в някои региони. Това е заключението на скорошно изследване на американското банкиране направено от учени в UCLA и Университета в Чикаго и публикувано в Anderson Review.

Финансовата дерегулация в САЩ през 1980-те позволяваше отдаване на заеми извън границите на определени щати и помогна на банките да се справят с шоковете, предизвикани от промените в икономическия растеж и продуктивността в различни щати. Когато рисковете и печалбите се влошат в собствения им щат, банките имаха свободата да търсят по-добри заемодавци на други места. Това вероятно е помогнало за "Голямата умереност" в не-инфлационния растеж с няколкото икономически катастрофи в САЩ и света от 1990 насам, смятат изследователите. Уловката е, че спокойствието на федерално ниво идва за сметка на по-голямо неравенство между отделните щати.

„Един силен банков съюз може да доведе до голяма дивергенция между икономическия растеж на отделните страни членки“, отбелязват американските учени.

Трансграничните банкови сделки и споделянето на риска в Европа изглежда разумно и благоприятно решение за европейските банки. За такъв Банков съюз обаче вероятно ще се наложи да се плати тежка политическа цена.

fallback
fallback