Нарастващите негативни настроения срещу бежанците в Турция затрудняват Ердоган

По време на смяната си като устен преводач във фабрика, сирийският бежанец Халил Ал-Хосейн нервно проследява молбата си за турско гражданство. Междувременно, точно след недалечната международна граница, Турция ускорява строителството на жилища, училища и болници в равнините на Северна Сирия, надявайки се да привлече емигрирали бежанци като него у дома.

Тези противоположни приоритети отразяват двете страни на миграционната криза, която назрява от десетилетие, пише Bloomberg.

Приемането на 3,7 милиона сирийци в Турция предизвиква политическо напрежение, тъй като рязко покачващите се цени и несигурността на работните места оказват силно влияние преди насрочените избори през 2023 година, засилвайки натиска върху президента Реджеп Тайип Ердоган.

Той обяви план за връщане на един милион сирийци в контролирана от Турция ивица територия. Въпреки недоволството на някои националистически политици Ердоган настоява, че програмата за репатриране ще бъде доброволна.

Предложението може да помогне за намаляване на нарастващото негодувание сред турците като презасели предимно арабски бежанци в район, в който Анкара иска да отблъсне въоръжената сирийска кюрдска групировка в центъра на сегашният спор за разширяването на НАТО.

Това е програма, в която Ал-Хосейн, етнически туркмен от сирийското градче Алепо, се надява да не участва. Турция е предоставила гражданство на повече от 200 000 сирийски бежанци, подбирайки избирателно висококвалифицирани мигранти като лекари и инженери или такива с етнически връзки с държавата. Но много други нямат голям интерес да се върнат във все още разбитата Сирия, където има потенциал за бъдещи експлозии на насилие, въпреки че режимът на президента Башар ал Асад консолидира властта си.

„Никога няма да се върна, освен ако турската държава, турският народ, не ме изпрати насилствено през границата“, каза 26-годишният Ал-Хосейн в провинция Газиантеп. "Там няма живот за мен."

Съгласно споразумение от 2016 г. Европейският съюз плати на Турция милиарди долари, за да приеме сирийци, които бягат от войната и искат да се установят в Европа, където мигрантите предизвикаха надигането на вълна от популистки политици.

Сделката беше подложена на силен натиск и правителството на Ердоган често спореше с ЕС относно условията по нея. Но като цяло поддръжниците на президента в селските райони и консерваторите се съгласиха с политиката му и я приеха като морален и религиозен дълг.

Това обаче се променя. Подхранвани от все по-негативно медийно отразяване, настроенията срещу бежанците набират популярност, особено след като трудностите в икономиката оставят по-бедните турци неспособни да плащат сметките си. Това се отразява на избиратели от целия спектър на турската политика, от управляваща партия до опозиция.

Туитър акаунтът на Умит Оздаг донякъде отразява настроението сред електората, тъй като туитовете на антиимиграционния политик редовно събират повече внимание от тези, публикувани от Ердоган. Партията на Оздаг – Зафер, има само едно място в парламента, но привлича огромно внимание от медиите.

„Трябва да ги върнем обратно, за да запазим сигурността на дома си и да съживим икономиката“, каза той по време на интервю в кабинета си, където е разположена карта на Турция, показваща гъстотата на населението от бежанците в различните региони. „Турция вече няма да е маршрут за бежанци от Близкия Изток, Азия и Африка към Европа и ще използва ресурсите си, за да помага на собствените си граждани.“

Турците се оплакват от по-дълги опашки в болниците и от препълнени класни стаи, тъй като бежанците получават безплатно образование и медицинска помощ. Увеличава се и конкуренцията при търсенето на работа и на квартири и според критиците на правителството това понижава заплатите и вдига цените на наемите.

Правителството казва, че досега е похарчило около 100 милиарда долара за предоставяне на жилища, медицинска помощ и образование за бежанците от началото на войната в Сирия.

В момента се заражда опасна комбинация от слаба валута, донякъде вследствие на необичайната парична политика на Ердоган, растящите цени на горивата и инфлацията, която достигна 20-годишен връх от 70%.

Някои активисти не са съгласни и посочват икономическите ползи от бежанците.

„Те компенсираха недостига на работна ръка в областта на строителството, селското стопанство и животновъдството. Те работят в сектори, в които собствените ни деца не искат да работят“, каза пред телевизия TGRT Гьокче Ок, който помага за провеждането на програми за рехабилитация на бежанци в турските миграционни служби.

„Ако искаме сирене и маслини на закуска, някой трябва да нахрани животните, да набере маслините“, каза Ок. „Бежанците работят усилено в индустриалната зона на Газиантеп в сферата на текстила и производството на обувки и ако ги няма, икономиката ни ще пострада“.

Правителството посочва 750 000 сирийски деца, родени в Турция, като бъдещо облекчение за застаряващото население. Но това не спира плановете им за презаселване.

Турският орган за управление на бедствия, заедно с местните сирийски власти и благотворителни организации, построиха редица тухлени жилища, както и ключова инфраструктура отвъд границата.

Ердоган каза, че вече 57 000 домове от първоначалната цел от 100 000 са били завършени, като има планове за още 200 000 дома в 13 населени места, включително Джараблус, Ал-Баб и Тал Абиад - места, които са синоним на години на война и джихадистки бунтове и където все още се водят спорадични сражения.

Запълването на къщите обаче ще се окаже трудно, прогнозира Емре Пекер, европейски директор на Eurasia Group, като се имат предвид дълбоките корени, пуснати в Турция от много бежанци, и липсата на стимули за завръщане у дома. Вътрешният министър Сюлейман Сойлу казва, че 400-500 сирийци решават да се върнат всяка седмица.

Имиграцията „няма да бъде решаващ фактор в изборите“, смята Пекер. Но това би могло „все пак да намали подкрепата за Ердоган, като се има предвид цялата враждебност срещу мигрантите“.

За хора като Мохамед Абуд, 36-годишен железар от Алепо, живеещ в Анкара, решението дали да останат или да заминат не е трудно.

„Липсва ми родината, но не мога да отида там сега, няма да се чувствам в безопасност“, каза той. „Щастлив съм, че мога да отгледам децата си в мирна ислямска страна“.