Неравенството във възможностите в България: образование, жилища и здраве

Анализът на неравенствата често се съсредоточава върху разпределението и на доходите и богатството в обществото – с други думи, върху резултатите от икономическата дейност. Това обаче далеч не е единственият начин за разбиране и разглеждане на неравенството. През последните години все повече популярност набира анализирането не на резултатите, а на възможностите; така фокусът се поставя не на изхода, а на входа на икономическите процеси, гласи анализ на Института за пазарна икономика.

Използвайки този подход целите на социалната политика може да се дефинират различно – докато съсредоточаването върху  резултатите означава търсене на механизми за преразпределянето на доходи и блага през държавата, то открояването и анализът на фундаменталните причини и фактори зад неравенството насочва политиките върху премахването им.

Настоящият анализ разглежда измеренията на неравенството във възможностите в няколко ключови направления – в образованието, в бедността сред семействата и децата, в жилищните условия и в достъпа до здравеопазване. Той почива най-вече на работа с микроданни от изследванията SILC и PISA, допълнени с релевантна публично достъпна статистика.

В образованието моделирането на данните от PISA за пореден път подчертава водещата роля на икономическите и социални условия в домакинствата за постиженията на учениците. Видими са и разликите в резултатите на децата от различни етнически групи, както и между момчетата и момичетата. Това показва, че системата на училищно образование не се справя с изравняването на ефекта на различните възможности между учениците. Анализът на резултатите на отделните общини във външното оценяване след седми клас от своя страна подчертава ролята на урбанизацията и по-слабото представяне на селските училища.

Прегледът на доходите и условията на живот при децата и семействата извежда на преден план проблемите на ромските домакинства. По последни данни почти ¾ от ромските деца живеят в бедни семейства, а средните доходи на ромските семейства с деца са средно едва 1/3 от тези на средностатистическото семейство с деца в страната. Същевременно повече от половината от тях не могат да осигурят на децата си основни жизнени условия – редовен достъп до месо и зеленчуци, подходящи книги, дрехи и обувки и други подобни.

Разпределението на доходите и рискът от бедност разкриват ключовата роля на активността на пазара на труда и завършването на  поне средно образование. Сред хората с висше и средно образование заетостта води до значително по-високи доходи, а делът на бедните е нисък, докато при тези с основно и начално образование разликите са по-малки. Пенсиите от своя страна играят ролята на изравнител на стандарта на живот между регионите на страната.

Що се отнася до жизнените условия, най-чувствителни разлики се наблюдават при най-бедните, където условията на живот са значително по-лоши от тези на по-горните доходни групи. Значителни отлики има и между градските и селските райони, като в по-рядко населените има по-голяма жилищна площ, но и условията в жилищата са по-лоши.

Сред бедните има значително по-големи дялове на хора в средно и лошо здравословно състояние, особено сред безработните и икономически неактивните. В тези социални групи именно ниските доходи играят най-важна роля за достъпа на здравна грижа и елиминирането на здравни проблеми, което създава порочен кръг на бедност и влошено здраве, което задържа мнозина извън пазара на труда.

Разглеждани заедно, основните фактори на неравенството във възможностите очертават основните насоки за реформа в редица публични политики – от образованието и здравеопазването до жилищната политика. Взаимовръзките между отделните аспекти на неравенството във възможностите демонстрират и нуждата от интегриран подход към политиките в социалната сфера, които да вземат предвид всичките особености и взаимодействие между отделните им елементи.