Какво се крие зад регулаторната буря в Китай

Китайските власти привлякоха вниманието на света през 2021 г. с поредица от резки и неочаквани регулаторни и политически промени. С няколко щриха на писалката регулаторите изтриха стотици милиарди долари стойност на акциите и наложиха нови и по-рестриктивни регулации в редица сектори, от интернет финанси до образование, пише Бари Нотън в свой анализ за The Wall Street Journal.

Реалността е, че много от китайските действия имат разумна регулаторна обосновка и могат лесно да бъдат защитени на индивидуална основа. Но ако погледнем по-широко, няма съмнение, че последните действия на правителството представляват значително разширяване на властта на правителството и китайската комунистическа партия.

Всяка компания, която оперира в Китай, включително чуждестранни компании, отсега нататък ще трябва да разбере какво искат президентът Си Дзинпин и партията и да бъдат готови да реагират пъргаво. Тази нова хиперполитизирана реалност вероятно ще нанесе дългосрочни щети на представянето на китайската икономика и със сигурност крие нови рискове за инвеститорите и бизнес операторите.

Удобен момент

Нека разгледаме по-отблизо някои от новите разпоредби, които не само бяха правдоподобни, но и, поне по отношение на времето, изведоха Китай пред света. Например, бяха поставени редица ограничения върху използването на данни и монополистичните практики от китайските интернет гиганти. Интернет компаниите са изправени пред строги нови ограничения за способността си да използват данни, събрани от безбройните им търговски дейности в други видове бизнес, включително финанси.

Националната сигурност на данните също беше засилена, което почти сигурно ще доведе до премахване на китайски компании от фондовите борси в САЩ, тъй като американските регулатори изискват повече достъп до китайски данни заради одити, докато китайските регулатори сега разрешават по-малко достъп. Тези мерки са противоречиви, но също така пряко се занимават с проблеми, които развитите страни, включително САЩ, признават, но срещу които досега не са предприели действия. 

Освен това действията на Китай са насочени към реални проблеми в китайската вътрешна икономика. Китайските интернет гиганти имаха изключващи практики дори по-лоши от американските интернет гиганти; и интернет финансовите услуги се разширяваха бързо във финансови сиви зони само с най-крехкото регулаторно покритие. По този начин може да се види, че китайските политици се занимават със собствените си проблеми, като същевременно стъпват напред като доставчик на света на регулаторни стандарти, алтернатива на САЩ и Европейския съюз.

Ако мерките, които Китай предлага, спрат тук, би било разумно да ги третираме като нов и експанзивен регулаторен режим. Но те не го правят. Президентът Си също така предложи цял набор от нови политически цели, преследването на които включва значително разширяване на властта на правителството и китайската комунистическа партия.

Новите цели, които са непосредствено свързани с бизнеса, включват технологична самостоятелност, сигурност на данните, намаляване на рисковете на пазара на жилища и поемане на пътя към въглероден неутралност. Но други широки нови цели бързо ще се отразят и на бизнеса. Помислете за заповедта за отнемане на лиценза на образователните фирми и изискването да се пререгистрират като организации с нестопанска цел. Това не беше по някаква бизнес причина. Това беше, защото президентът Си се тревожеше, че прекомерните разходи и стресът обезкуражават китайските семейства да имат повече деца.

Въпреки че новите цели придобиха все по-голямо значение, те не изместиха всеобхватната цел, на която Китай е посветен в продължение на десетилетие: изграждането на световна високотехнологична индустриална база. Китай вече е вложил стотици милиарди долари в индустрии, въплъщаващи триединството на технологичната революция от данни, изкуствен интелект и високоскоростни телекомуникации. Китай залага, че пълната отдаденост на тези нови технологии с общо предназначение ще го задвижи по пътя към глобално лидерство.

Ангажиментът на Китай към тези високотехнологични цели не се поколеба и на йота, но новите политически мерки определено замъглиха перспективите. Преди няколко години частният бизнес знаеше какво иска държавата от него: да прокара високите технологии и да бъде част от екипа на Китай. Но сега държавата изисква лоялност към много по-широк, разнообразен и постоянно променящ се набор от цели. Никой частен бизнес не може да си позволи да ги игнорира, особено след като държавата демонстрира готовността си да бъде капризна и рязка. 

Голямата картина

С други думи, „лятната буря“ не беше просто регулаторна буря. Вместо това тя представляваше голямо разширяване на обхвата на китайската държава, който беше – меко казано – вече значителен. Въпреки че почти всеки може да намери нещо, което харесва сред новите разпоредби, би било глупаво да пропуснете голямата картина: Китайската комунистическа партия сега отстоява правото си да управлява директно поведението в практически неограничени части от китайското общество.

Освен това почти всички тези мерки имат пряка мотивация за сигурността: сигурност на данните; финансова сигурност; технологична сигурност; сигурност на веригата за доставки; биосигурност. И идеологическа сигурност. Всички ограничения на информацията, загатнати от летните промени, водят директно до по-строг контрол от страна на комунистическата партия върху идеологията и културата. Най-малкото Китай се стреми към продължително отклонение от доминирания от САЩ световен ред, като гарантира контрол над своята база и търси способността да оцелее при дългосрочно напрежение, враждебност или дори по-лошо.

Разбира се, съвременните държави трябва да приемат законодателство върху широк спектър от политически сфери, а националната сигурност е легитимна грижа на всяко правителство. Прави обаче впечатление също, че разширяването на обхвата на китайската държавна власт през 2021 г. често се случва без подходящи и разумно ефективни политически инструменти. 

Например, Си също постанови тласък за „общ просперитет“. Сериозните ходове за намаляване на зеещите разлики в доходите на Китай ще изискват големи промени в данъчната и социалната политика, които не правят почти нищо за намаляване на неравенството в Китай днес. Такива промени в политиката биха били ефективни и биха довели до скромни разходи за бизнеса, който може лесно да се адаптира към дългосрочните данъчни реформи. Но китайските политици отказаха да настояват за големи данъчни реформи и вместо това въведоха неясна програма за „третично разпределение“, което на практика означава принуждаване на бизнеса да набира своите „доброволни“ благотворителни дарения. Компаниите в Китай – чуждестранни и местни – трябваше да се втурнат, за да инициират и разширят програми за социални дарения. Никой не може да си позволи да бъде хванат без подобна програма.

Разпространението на държавните цели и липсата на ефективни инструменти създадоха фундаментална нова реалност в Китай. Всеки бизнес в Китай се оказва, че гледа през рамо, за да се съобрази с или дори да предвиди променящите се цели на върховните власти. Що се отнася до държавните предприятия, те вече не трябва да се тревожат много за способността си да се конкурират с частни компании: те винаги могат да твърдят, че загубите им се дължат на техния огромен принос към други правителствени цели.

Реалните регулаторни промени разчитат на безпристрастни и недискриминационни правила. По този стандарт е очевидно, че лятната буря в Китай не беше просто регулаторна буря, а нещо по-голямо. Ветровете все още духат и гражданите – и инвеститорите – трябва да се подготвят за повече.

Д-р Бари Нотън е преподавател по китайски международни отношения в Департамента по глобална политика и стратегия в Калифорнийския университет, Сан Диего.