През 2021 г. правителствата говориха много за климата, но направиха малко

По света 2021 г. беше година, оформена от екстремните метеорологични условия. Германия и Китай преживяха опустошителни наводнения, докато части от Европа и Съединените щати бяха опустошени от горски пожари. Сушата в Източна Африка доведе до загуба на реколта и глад от Кения до Мадагаскар.

Влошаващите се бедствия - в много случаи станали по-вероятни и тежки от изменението на климата - най-накрая накараха правителствата да разберат важността на постигането на международна цел за овладяване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий (2,7F), казват експерти.

През 2015 г., когато бе сключено забележителното Парижко споразумение, около 195 държави официално се ангажираха да ограничат затоплянето до „много под“ 2C (3,6F) над прединдустриалните времена, като същевременно „преследват усилия“ за по-амбициозен таван от 1,5C.

Потенциално разрушителните ефекти от оставянето на климата на Земята да се нагрее над тази долна граница станаха по-очевидни тази година, според правителствени служители и учени по климата.

„Станахме свидетели на ясна промяна от други държави към подкрепа за целта на поддържане на затоплянето до 1,5C“, каза посланикът в ООН Обри Уебсън от Антигуа и Барбуда, който председателства Алианса на малките островни държави, обединяващ 39 нации от Тихия океан до Карибския басейн.

Тези островни държави отдавна водят усилията за постигане на целта от 1,5C, за да предотвратят по-нататъшни катастрофални загуби, като много от тях са изложени на риск да бъдат погълнати от надигащите се морета, когато планетата се затопли.

Проблемът сега е, че докато подкрепата за ограничението от 1,5C спечели нова политическа подкрепа през 2021 г., то остава извън обсега на реалността.

Държавите все още се спорят как да тръгнат по пътя към постигането на целта, като обещават да намалят вредните емисии, които все още не са в необходимия мащаб или времева рамка.

Планетата вече се е нагряла с 1,1C, откакто индустриалната революция отприщи широкото използване на изкопаеми горива.

Уебсън каза, че новата инерция на високо ниво зад 1,5C - както се вижда от лидерите тази година, от срещите на върха на Г-7 и Г-20 до преговорите на ООН за климата COP26 - трябва да бъде съчетана с бързи действия.

„Реториката и обещанията без мерки за изпълнение са златото на глупаците за малките острови“, каза той пред фондация Thomson Reuters. 

Проблем с емисиите 

Междуправителственият панел по изменение на климата (IPCC) заяви, че емисиите на въглероден диоксид, създадени от човека, трябва да спаднат с около 45% до 2030 г. спрямо нивата от 2010 г. и да достигнат "нетна нула" до средата на века, за да даде на света добър шанс за ограничаване на затоплянето до 1,5C и избягване на най-лошите въздействия на изменението на климата.

Добрата новина е, че 90% от световната икономика вече е покрита от национални цели за нулеви нетни емисии, в сравнение с 68% през 2020 г., според Net Zero Tracker, коалиция от четири изследователски групи.

Франк Райсберман, генерален директор на базирания в Сеул Институт за глобален зелен растеж, който работи с правителствата за постигане на зелен преход, каза, че скокът в нетните нулеви обещания показва нарастващ ангажимент към целта от 1,5C.

„Сега имаме почти универсално приемане на целта от 1,5C – това е голяма крачка напред“, каза той.

Преди и на конференцията за климата COP26 през ноември в Глазгоу, Шотландия, бяха направени вълна от обещания за нетна нула, като домакинът Великобритания заяви, че е успяла да запази целта от 1,5C жива, дори и да признава, че „пулсът е слаб“.

Още по темата

Десетте най-тежки климатични бедствия през 2021 струват 170 млрд. долара

Промените в климата ще сложат край на нациите

Повечето европейски банки все още нямат климатични стратегии, предупреди ЕЦБ

Двуседмичната среща завърши с пакт, който включваше ангажимент за удвояване на финансирането, за да се помогне на уязвимите нации да се адаптират към климатичните въздействия, както и ангажименти за "поетапно намаляване" на енергията от въглища и прекратяване на "неефективните" субсидии за изкопаеми горива.

Ръководителят на ООН по околната среда Ингер Андерсен каза, че COP26 "не е стигнал толкова далеч, колкото се надявахме" - но е запазил 1,5C в обсега. Тя призова амбицията и действията в областта на климата да бъдат засилени „спешно и смислено“, за да се изведе светът на безопасен път.

Усилията трябва да се удвоят, тъй като обещанията за намаляване на емисиите за 2030 г., направени досега, все пак ще оставят света пред средно повишаване на температурата от 2,4C, изчислява Climate Action Tracker, изследователска група с нестопанска цел.

Дженифър Морган, изпълнителен директор на Greenpeace International, отбеляза, че COP26 имаше за цел да запълни разликата в намаляването на емисиите, необходимо за ограничаване на затоплянето до 1,5C.

„Докато това не се случи, сега е ясно, че 1,5C е единствената температурна цел, към която обществото може да се стреми“, каза тя.

В същото време това е по-трудно за постигане, тъй като лидерите не се засилиха „напълно“ на COP26, добави тя.

Експертът по политиката в областта на климата Никлас Хоне от базирания в Германия NewClimate Institute каза, че докато повече лидери са се изказали в полза на ограничението от 1,5C от 2C, „несъответствието между твърдостта и реалността на целта от 1,5C се е разширило през 2021 г.

Признавайки това, срещата на върха в Глазгоу се съгласи, че страните трябва да се върнат с по-амбициозни планове за ограничаване на емисиите през следващата година. 

Далеч от целта

Различията относно това кои държави трябва да поемат по-голяма отговорност за по-бързо и по-голямо намаляване на емисиите - и как да плащат за мерките за това, като например приемането на чиста енергия - усложняват усилията за поддържане на целта от 1,5C в обсега.

Съединените щати и Китай оглавяват класацията за емисии - както в исторически план, така и по отношение на днешните парникови газове - въпреки че на база на човек Китай пада надолу в класацията.

Малайзийският природозащитник Мийна Раман, която присъства на преговорите на ООН за климата от 2007 г., каза, че основният въпрос никога не е бил за целта 1,5C, а по-скоро как да се гарантира, че тя ще бъде постигната по справедлив начин - нещо, което COP26 отново не успя.

„Нетната нула до 2050 г. е това, което наричаме „Голямата заблуда“. Трябва да стигнем до реална нула в емисиите в рамките на това десетилетие“, каза Раман, президент на Friends of the Earth Malaysia.

Световната метеорологична организация предупреди през октомври, че концентрациите на парникови газове са достигнали рекорд миналата година и светът е "далеч от пътя" да ограничи покачващите се температури.

През август в доклад на IPCC се казва, че средните глобални температури вероятно ще преминат прага от 1,5C през следващите 20 години, което ще доведе до по-силни засушавания, горещи вълни, наводнения и бури.

Бившият председател на IPCC Робърт Уотсън каза пред фондация Thomson Reuters, че целта "сега е по-трудна за постигане от всякога".

„Реториката е в съответствие с 1,5C, но обещанията не са“, каза британският химик, предупреждавайки, че по-малко амбициозната глобална цел от 2C също е под съмнение.

Например, след COP26 Китай и Индия казаха на своите минни фирми да увеличат производството на въглища, за да запълнят недостига на енергия, докато президентът Джо Байдън поиска от американските петролни и газови компании да увеличат производството, за да облекчат високите цени, посочи Уотсън.

Освен това новото обещание на Великобритания да намали емисиите си със 78% до 2035 г. спрямо нивата от 1990 г. не е подкрепено от - или в съответствие с - текущите национални политики, отбеляза той.

„2021 г. може да се обобщи като година на реторика, а не на действие“, каза Уотсън.