Индикаторите за резултатите от Плана за възстановяване не са достатъчни за оценката им

В България много често се пренебрегва значението на добре избраните и съставени индикатори, тъй като те се възприемат като несъществена част

07:31 | 23 ноември 2021
Автор: Bloomberg TV Bulgaria
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

Всеки проект трябва да съдържа индикатори за оценка – това е задължително за проектите по принцип, включително и за тези, които се подават по Плана за възстановяване и устойчивост. Изборът на индикатори зависи от много неща, но най-важното е те да дават възможност проектът да бъде оценен от гледна точка на това дали е постигнал своите цели и дали е довел до позитивни ефекти, пише в анализ на Института за пазарна икономика.

Как стои въпросът с индикаторите за оценка на проектите по Плана за възстановяване?

Планът за възстановяване и устойчивост на България съдържа 60 проекта и във формуляра за кандидатстване е задължително да се посочат индикатори за резултати и индикатори за ефекти (т. 6 или т. 8). Направили сме качествена оценка на всички индикатори в проектите по НПВУ. Тя се основава на това до каква степен представените индикатори дават възможност да се оценят резултатите от проекта и дали и до каква степен проектът постига своята цел.

Обикновено разработването на добри индикатори за оценка се извършва, като се стъпва на веригата на резултатите. Веригата дава възможност да се опишат и осмислят всички ресурси и последователността от действия, която води до постигане на съответния междинен или краен резултат.

В България много често се пренебрегва значението на добре избраните и съставени индикатори, тъй като те се възприемат като несъществена част от планирането и реализацията на политики, програми или инвестиционни проекти. Когато става въпрос за оценка на продукти/услуги във важни документи на държавната администрация, например програмните бюджети на министерствата и ведомствата, в огромен брой от случаите наблюдаваме формализъм при дефинирането на индикаторите, например: брой актуализирани нормативни актове, брой проведени служебни срещи, участия в заседания, поддържане на бази данни и др. Подобен извод може да се направи и за голяма част от проектите, които се изпълняват по Оперативните програми на ЕС.

Основните недостатъци на използваните индикатори могат да се обобщят по следния начин:

    Показват количество дейности или „произведени“ продукти - но не и резултати и ефекти;
    Не са обвързани с ресурса/финансирането им – а как без това да се оцени ефикасността;
    Нямат базови и целеви стойности – за да може да се сравнят ефектите от проекта с алтернативата;
    Не са определени времево;
    Не дават възможност да се оцени дали се постигат целите на програмите – постигнато ли е желаното въздействие.

Качественият преглед на посочените в проектите по Плана за възстановяване индикатори показва следното:

    Липсва сериозен напредък по отношение на дефинирането на добри показатели, които да показват връзка с целите на проекта. Все още се използват масово: брой документи, приети и изменени закони, дял на договорените средства, брой участващи в проекта, приключени строителни работи, брой сключени договори, брой обявени тръжни процедури, внедрени системи и др.;
    Ако повечето от проектите съдържат някакъв опит за дефиниране и измерване на продукти (резултати), то дефинирането и измерването на ефекти е по-скоро рядкост;
    В по-голямата част от проектите индикаторите за резултати са всъщност описание на дейностите по проекта;
    В 7 от проектите е отбелязано, че индикаторите за ефект не са приложими;
    В значителна част от проектите липсват числови стойности на индикатори – както базовите, така и целевите;
    В почти никой от проектите не се използват международно признати индикатори за оценка на ефект или независими източници на информация за изчислението им.

ИПИ 1

За илюстрация могат да се разгледат следните два примера (позитивен и негативен) за използвани индикатори за ефекти в два от проектите:

ИПИ 2

И накрая в заключение ще отбележим, че ниското качество на индикаторите за оценка показва слабости в разработването на проекти, подходящи за финансиране. Дори Европейската комисия да одобри Националния план за възстановяване и устойчивост на България и да започне да финансира проектите скоро, под въпрос остава дали тези средства няма да се превърнат в поредната схема за пилеене и неефективно изразходване на пари без ясен краен (полезен) резултат.