fallback

Уайнбърг: Забавянето в заетостта всъщност е нормално

Карл Уайнбърг, гл. икономист и директор на High Frequency Economics

14:36 | 15 септември 2021
Автор: Мария Попова

Кризата е упадък или неблагоприятна ситуация, при която не разполагате с реакция чрез политики. Преди година бяхме в тази ситуация.

Настъпи пандемията, нямахме решение за нея освен да се откажем от всичко, а това е лошо решение. При никаква политическа реакция имаме криза. Това е моята дефиниция. Това което стана е, че кризата създаде рецесия.

При рецесия знаем какво трябва да направим. Проблемът с настоящата рецесия, която е доста различна от предишните рецесии е, че повечето ни инструменти вече са изчерпани.

С навлизането в период, в който обичайно очакваме политика, подкрепяща заетостта, анагажираността на хората с трудовия пазар, растеж на икономиката и така нататък, политиката е силно ограничена и вече е направила всичко, което би могла да направи.

Вие сте известен с работата си в Lehman Brothers и решаването на кризи през последните десетилетия, виждали сте унинието да се превръща, ако не в оптимизъм, то поне в работещ механизъм. Нетърпеливи ли сме днес? Дали нямаме търпение и искаме да оправим нещата за три месеца, а за това ще са нужни три години?

Три години е консервативна оценка, ако съдим по досегашната история. Някои от хората, които са днес на пазара бяха там и през 2008 – 2009.

Мнозина са забравили, че макар само за 2 години БВП да се върна на равнището преди световната финансова криза, безработицата не се върна на нивата от 2008 още десет години.

Такова забавяне в заетостта всъщност е нормално.

Затова и имаме рецесии. Рецесиите са прочистване на излишното. Една фирма уволнява твърде много работници – лесно е, прави се прочистване и откриваме, че можем да правим същото с по-малко работници по време на рецесия.

После тези работници се връщат много бавно, работодателите не желаят да ги върнат. Смятам, че сме прекалени оптимисти да очакваме, че всичко ще бъде по старому до края на тази година.

Особено на пазара на труда, а ако сега пазарът на труда е критерий за промяна в паричната политика, то възстановяването или промените, или нормализацията на паричната политика ще са по-отдалечени във времето, отколкото очакват някои хора.

Когато казвате, че политиката е силно ограничена, да не би да имате предвид, че Фед не разполага с инструменти за борба с рецесията?

Смятам, че те направиха това, което можаха по отношение на количествените облекчения. Технически, те биха могли да направят повече, но дали ще го направят на практика, дали ще понесат бремето, ако настъпи още едно влошаване.

Какво биха направили Фед, ако сега последва нов шок? Какво биха могли да направят Фед без да дестабилизират финансовите пазари? По отношение на фискалната страна, вече е ясно, че никъде по света няма апетит към разходи за дефицит.

И все пак, точно това ще се наложи. Не забравяйте, че при фискалната политика растежът не се увеличава, освен ако не я прилагате все повече всяка година. Достигането през следващата година на дефицити по-големи от тези за миналата не е решение дори и при най-тежките обстоятелства.

fallback
fallback