Фундаменталният избор, пред който ще се изправи Фед е свързан с паричната политика, с оценка на бъдещия инфлационен риск, за който съм изразявал притесненията си. Тук се включва и предизвикателството пред паричната политика на една дългосрочна среда, в която лихвените проценти ще бъдат изключително ниски, съдейки по пазарите и множество други индикатори. Така че, според мен, макроикономическата политика ще бъде в центъра на отговорностите на Фед – това е тяхната основна задача. Очевидно се нуждаем от човек с дълбока ангажираност към една стабилна финансова система, който разбира, че Дод-Франк беше началото, а не края. Според мен това са целите: паричната политика следвана непосредствено от финансовата стабилност.
Убеден съм, че е работа на правителството да се справя с проблемите на околната среда, да се справя с проблемите на социалната справедливост и не смятам, че опитът да се прехвърлят тези отговорности на Фед трябва да е приоритет. Надеждата ми е председателят на Фед да може да предостави насоки, с подходящата мъдрост и подходящата позиция по паричната политика, а също и по поддържането на финансовата стабилност.